— Момичетата? — Амели поклати глава. — Изглежда невероятно човек като господин Колинс да се довери на някоя от тях.
— Тогава момчето знае.
— Възможно е. — Тя докосна устните си с бледи пръсти. — Но пък се съмнявам, че ще ти каже. А смятам, че няма нужда от жестокост, за да разбереш истината.
— Какво искаш да кажеш? — Оливър се обърна към нея и скръсти ръце.
— Искам да кажа, че баща му ще дойде при нас, Оливър, и ти много добре знаеш. За да спаси момчето от последиците от действията си.
— Значи ти оттегляш закрилата си от момчето?
Амели погледна тялото, което лежеше на пода. След минутка мълчание грациозно се изправи и приближи останките от Брандън, прокара призрачнобели пръсти по изкривеното му лице и каза:
— Роден е преди крал Джон, знаехте ли това? Роден е принц. А сега тези времена са отминали. Тъгувам за загубата на всичко, което е видял и което ние никога няма да узнаем. Всички онези спомени, които никога няма да ни обогатят.
— Амели! — в гласа на Оливър прозвуча нетърпение. — Не можем да оставим убийците му да се разхождат на свобода. Знаеш го.
— Той беше твой, Оливър. Можеш да отделиш малко време да почетеш паметта му, преди да хукнеш в кръвожадно преследване.
Амели бе с гръб към него, така че не успя да види, но Клеър видя: в очите на Оливър имаше омраза, лицето му бе изкривено от нея. Овладя изражението си, преди Амели да се обърне към него.
— Брандън си имаше недостатъци — каза Оливър. — Той единствен от нас се наслаждаваше безкрайно на лова. Не мисля, че някога се примири с правилата в Морганвил. Но тъкмо тези правила сега трябва да съблюдаваме, като осъдим престъпниците.
Да осъдим? Ами съдебен процес? Клеър понечи да запита, но една студена ръка запуши устата й. Тя погледна и видя Гретхен наведена над нея, с оголени зъби, която бе сложила пръст върху устните си, за да й покаже да мълчи. Ханс бе запушил устата на Ева. До тях инспектор Хес бе скръстил ръце. Изглеждаше много обезпокоен, но не говореше.
Амели погледна Оливър, после погледът й се премести върху Шейн.
— Предупредих те — каза тихо тя. — Моята закрила се простираше дотук. Ти предаде доверието ми, Шейн. Само от добрина няма да оттегля доверието си от приятелите ти. Те остават под моя закрила. — Погледна отново Оливър и бавно и царствено наклони глава. — Твой е. Оттеглям закрилата си.
Клеър изпищя в протест, но заради ръката на Гретхен нищо не се чу. Амели се наведе и целуна Брандън по восъчнобледото чело.
— Сбогом, дете — промълви тя. — Колкото и несъвършен да беше, все пак беше вечен. Няма да те забравим.
Клеър чу вик отвън, а Амели се обърна и се отмести толкова бързо, че образът й се разми като в мъгла. Там, където бе стояла преди миг, нещо се разби и избухна.
Бутилка. Клеър подуши газ, после чу плътен свистящ звук.
После завесата избухна в пламъци.
Амели изръмжа, пребледняла, изведнъж загубила човешки облик, а скупчените около нея телохранители я изведоха от стаята. В помещението започна престрелка и някой… инспектор Хес?… събори Клеър на килима и я прикри. Ева също бе на пода, свита на топка, за да се предпази, ръцете й с дълъг, черен маникюр, бяха сключени над главата й.
Последва битка — ръмжене, юмруци и разни дървени предмети се удряха в стените и се разбиваха на трески в боя. Клеър не разбираше какво става, знаеше само, че е жестоко и че приключи бързо, а когато задушаващият дим започна да се разсейва, Хес най-после се отдръпна и й позволи да седне.
На вратата на стаята имаше двама мъртви мъже. Грамадни, облечени в кожа. Имаше и един, който още мърдаше.
Амели отмести с ръка телохранителите и мина край Клеър, сякаш тя не съществуваше. Плавно се отправи по пътеката и отиде при рокера, който немощно се опитваше да изпълзи, оставяйки тъмна следа по червеникавокафявия килим. Клеър бавно се изправи на крака, благодарна на инспектор Хес, че я подкрепя с ръка, и отправи ужасен поглед към Ева, която стоеше от другата й страна.
Амели не стигна до рокера. Оливър я изпревари, изправи ранения мъж и преди Клеър да мигне, му счупи врата с тъп звук.
Тялото тупна глухо на килима. Клеър се обърна и зарови лице в якето на Хес, като се опитваше да не повърне.
Когато погледна отново, Амели се бе вторачила в Оливър. Той също я гледаше втренчено.
— Няма смисъл да рискуваме — каза той и бавно и широко й се усмихна. — Можеше да те убие, Амели.
— Да. И това нямаше да е в ничий интерес, нали, Оливър? Какъв късмет извадих, че ти беше тук да ме спасиш.
Не помръдна, но телохранителите й се спуснаха, обградиха я и всички вкупом излязоха, като минаха край (или прескочиха) мъртъвците.