Оливър я гледаше как се отдалечава, после огледа цялата стая и погледът му се спря върху Шейн.
— Баща ти смята, че може да действа, без да има последствия — каза той. — Жалко за теб. Поставете тези двамата, където им е мястото. В клетки.
Рокерът и Шейн бяха изправени на крака и завлечени зад завесите. Клеър се втурна напред, но Гретхен я сграбчи и отново запуши устата й с ръка. Клеър примигна, когато й извиха ръката зад гърба, и осъзна, че плаче. Не можеше да диша от натиска на ръката върху устата и носа й.
Ева не плачеше. Гледаше Оливър и дори когато инспектор Хес я пусна, тя не помръдна.
— Какво ще правите с тях? — попита тя. Звучеше неестествено спокойна.
— Знаеш законите — отвърна Оливър. — Нали, Ева?
— Не можеш. Шейн няма нищо общо с това.
Оливър поклати глава:
— Няма да обсъждам решението си с теб. Кмете? Ще подпишеш ли документите? Ако си свършил с криеницата, разбира се.
Кметът бе клекнал зад една урна за прикритие. Той се изправи, зачервен и ядосан.
— Разбира се, че ще подпиша. Колко са дръзки тези негодници! Да нападнат тук? Да заплашват…
— Да, травмиращо — каза Оливър. — Документите.
— Доведох нотариус. Всичко ще е спокойно и законно.
Гретхен пусна Клеър, като усети, че желанието й за борба намалява.
— Законно? — възкликна Клеър. — Но дори нямаше процес! Ами съдебни заседатели?
— Имаше съдебни заседатели — отговори инспектор Хес. Тонът му бе внимателен, но думите резки. — Съдебни заседатели от себеподобни на жертвата. Тук законът е такъв. Същото се отнася и за хората. Ако срещу вампир има обвинение в убийство, хората решават дали да живее, или да умре.
— Само дето срещу вампир не са повдигани обвинения — каза Ева. Тя изглеждаше толкова хладна и бледа, че самата приличаше на вампир. — И никога няма да се повдигнат. Не се заблуждавай, Джоу, тук само хората страдат от прилагането на закона. — Тя погледна към мъртвите мъже на килима до входа на стаята. — Изкараха ви акъла от страх, нали?
— Не ги ласкай. Нямаше никаква надежда да успеят — озъби се Оливър. Погледна Ханс. — Тези двете вече не ми трябват.
— Чакай! Искам да говоря с Шейн! — извика Клеър.
Гретхен я поведе към изхода, като я блъсна. Трябваше да тръгне или щеше да падне върху мъртвите окървавени тела.
Клеър пристъпи напред. Чу, че зад нея Ева прави същото.
Примигна, за да прогони сълзите, ядосано избърса лицето и носа си и се опита да измисли какво да прави по-нататък. Бащата на Шейн, помисли тя. Бащата на Шейн ще го спаси. Макар че, разбира се, мъртвите мъже, чиито тела прескачаше, свидетелстваха, че направеният опит за спасение не мина успешно. Освен това бащата на Шейн не бе там. Не бе наблизо, когато хванаха Шейн. Може би не го бе грижа. Може би само тя се вълнуваше.
— Спокойно — каза инспектор Хес и пристъпи до нея, като я хвана за лакътя. Успя да я накара да се чувства сякаш я ескортира, а не че я арестува. — Все още има време. В закона се казва, че затворниците ще бъдат изложени на площада в продължение на две нощи, така че всички да ги видят. Ще бъдат в клетки, значи ще са в безопасност. Не е хотел „Риц“, но клетките няма да позволят на приятелите на Брандън да ги разкъсат без процес.
— Как… — Клеър се задави. Прокашля се и опита пак: — Как ще…?
Хес я потупа по ръката. Той изглеждаше уморен, разтревожен и мрачен.
— Няма да си тук, когато се случи. Така че не мисли за това. Ако искаш да разговаряш с него, можеш. Сега ги слагат в клетките в центъра на парка.
— Оливър нареди да приберете момичетата у дома — обади се зад тях Гретхен. Хес сви рамене.
— Е, но не каза кога, нали?
Паркът на Основателя представляваше голям кръг с алеи като спиците на колело, които водеха към центъра.
В центъра имаше две клетки на колела. Толкова високи, че да може човек да стои изправен, но не достатъчно широки, за да легне. Шейн трябваше да спи седнал или свит като зародиш, ако изобщо можеше да спи.
Когато Ева и Клеър пристигнаха, той седеше с прибрани колене, подпрял глава с ръце. Рокерът крещеше и блъскаше по решетките. Но не и Шейн. Той бе… тих.
— Шейн! — Клеър почти прелетя през откритото пространство, сграбчи студените железни решетки с две ръце и притисна лицето си между тях. — Шейн!
Той вдигна поглед. Очите му бяха зачервени, но не плачеше. Поне не в момента. Успя да се придвижи в малката, тясна клетка, така че да седне по-близо до нея, протегна се през решетките и сложи ръка на бузата й, като я погали с палец. По тази буза я бе зашлевил Оливър, сети се Клеър. Запита се дали все още е зачервена.