— Съжалявам — каза Шейн. — Баща ми… трябваше да отида. Не можех да го оставя да извърши това. Трябваше да опитам да го спра, Клеър, трябваше…
Тя отново плачеше безмълвно. Той изтри с палец сълзата, която капна. Клеър усети, че ръката му трепери.
— Не си го извършил ти, нали? Това с Брандън?
— Не харесвах кучия син, но не съм го наранил, нито съм го убил. Когато отидох там, някой вече го бе направил. — Шейн се засмя, но прозвуча пресилено. — Лошият ми късмет, нали? Хукнах да стана герой, а се превърнах в злодей.
— Баща ти…
Той кимна.
— Татко ще ме спаси. Не се тревожи, Клеър. Всичко ще е наред.
Но от начина, по който го каза, разбра, че и той не си вярва. Прехапа устни, за да не се разплаче отново, и изви глава да целуне дланта му.
— Хей — рече той тихо. Приближи се до решетките, като притисна лице между тях. — Винаги съм казвал, че си опасна малка изкусителка, но това е смешно.
Тя наистина се опита да се засмее.
Шейн се усмихна отчаяно.
— Ще гледам на клетката като защита. Поне така няма да си навлека неприятности, нали?
Клеър се наведе и го целуна. Устните му бяха същите, меки, топли и влажни, и тя не искаше да се откъсва от тях. Никога.
Той пръв се дръпна, като я остави развълнувана и готова да избухне в сълзи. По дяволите! Шейн не е виновен за това. Не е честно!
— Ще говоря с Майкъл — каза тя.
— Да — кимна Шейн. — Кажи му… О, по дяволите! Кажи му, че съжалявам, става ли? Може да вземе Плейстейшъна.
— Престани! Престани, няма да умреш, Шейн!
Погледна я и тя видя, че в очите му проблесна страх.
— Да — каза той тихо. — Да бе!
Клеър стисна юмруци, докато усети болка, и погледна към Ева, която тихо стоеше зад нея. Когато Ева се приближи към клетката, Клеър се обърна и отиде при инспектор Хес.
— Как? — запита тя отново. — Как ще го убият?
Той изглеждаше силно смутен, сведе поглед и отговори:
— Клада. Винаги е клада.
Това едва не я разплака отново. Шейн вече знаеше, помисли си тя, както и Ева. Те са знаели през цялото време.
— Трябва да му помогнеш — каза тя. — Трябва! Той не е направил нищо!
— Не мога. Съжалявам.
— Но…
— Клеър. — Хес постави ръце на раменете й и я прегърна. Тя осъзна, че трепери, после сълзите й рукнаха като порой. Държеше се за реверите на якето му и плачеше, сякаш сърцето й се къса. Той я погали по косата. — Донеси ми доказателства, че няма нищо общо със смъртта на Брандън, и се кълна, че ще направя всичко, каквото мога. Но дотогава ръцете ми са вързани.
Мисълта, че Шейн ще гори в тази клетка, бе най-ужасното нещо, което можеше да си представи. Стегни се, каза си яростно тя. Той има само теб! Разтреперана, пое дълбоко дъх и се отдръпна от прегръдката на Хес, като изтри сълзите си с ръкава на тениската. Хес й предложи кърпичка. Тя я взе и си издуха носа. Чувстваше се глупаво, усети ръката на Ева върху рамото си, но не бе разбрала кога тя се е озовала зад нея.
— Да вървим — каза Ева. — Имаме работа за вършене.
Майкъл бе стоял на вратата, когато минаха с колата на път за площада на Основателя, и пак Майкъл стоеше на вратата, когато колата спря на номер 716, улица „Лот“. Гретхен отвори задната врата и остави Ева и Клеър да излязат. Клеър се обърна. Хес седеше на задната седалка и ги наблюдаваше. Не понечи да излезе с тях.
— Инспекторе? — заговори тя.
Ева бе стигнала до средата на алеята, като се движеше бързо. Клеър знаеше, че първото правило в Морганвил е да не се мотаеш в тъмното, но го пренебрегна.
— Аз се връщам в участъка — каза той. — Ханс и Гретхен ще ме закарат. Всичко е наред.
Не й се нравеше идеята да оставя някого насаме с Ханс и Гретхен, но той бе голям и знаеше какво прави, нали? Кимна, отстъпи, после се обърна и хукна по алеята към стълбите и влезе в къщата.
Майкъл бе дръпнал Ева в къщата, но не много навътре. Тя едва не се блъсна в тях, когато профуча през прага. Тръшна вратата и я заключи… Шейн или Майкъл пак бяха сменили ключалките и бяха прибавили нови. Като се обърна, видя, че Майкъл е прегърнал Ева и я притискаше толкова плътно до себе си, че тя едва се виждаше. Много нещастно погледна Клеър през рамото на Ева.
— Какво, по дяволите, става? Къде е Шейн?
О, Боже, той не знаеше. Защо не знаеше?
— Какво се случи? — изтърси тя. — Защо му разреши да излезе?
— Шейн? Не съм му разрешавал да прави нищо. Както не съм разрешавал и на теб да тичаш посред бял ден без защита. Баща му се отби. Шейн просто… излезе. Все още бе светло. Нищо не можех да направя. — Майкъл отдръпна Ева от себе си и я погледна. — Какво е станало?