— Брандън е мъртъв — рече Ева. Тя не се опита да смекчи новината, гласът й бе твърд като желязо. — Заключиха Шейн в една клетка на Площада на Основателя заради убийството.
Майкъл се облегна на стената, сякаш го бе ударила с юмрук в стомаха.
— О! — прошепна той. — О, Боже.
— Ще го убият — включи се Клеър. — Ще го изгорят жив.
Майкъл затвори очи.
— Знам. Спомням си.
О, по дяволите, и преди е виждал такова нещо. Ева също. Тя се сети, че са го споменавали, макар да бяха спестили подробностите. Известно време Майкъл просто се опитваше да си поеме дъх, после каза:
— Трябва да го измъкнем.
— Да — съгласи се Ева. — Знам. Но като казваш „ние“, имаш предвид аз и Клеър, нали? Защото ти изобщо не си от полза.
Все едно отново го бе ударила, помисли си Клеър. Майкъл зяпна и тя видя мъката в очите му. Ева не биваше да го прави. Тя се обърна и се отдалечи бързо и енергично.
— Клеър! Хайде! Живо!
Клеър погледна Майкъл нещастно.
— Съжалявам. Ева не искаше да каже това.
— Напротив — тихо отвърна той. — И е права. Не съм ви от полза. Нито на Шейн. За нищо не ставам. Все едно съм умрял.
Той се обърна и удари стената с ръка толкова силно, че можеше да си счупи някоя кост. Клеър извика, отстъпи назад и хукна след Ева. Когато Майкъл изпаднеше в настроение на ангел отмъстител, определено ставаше страшно. А и той не искаше да има свидетели на душевните му терзания.
Ева вече се качваше по стълбите.
— Чакай! — каза Клеър. — Майкъл… не трябва ли…
— Забрави за Майкъл. Ще участваш ли, или не?
Ще участва. Така си мислеше. Клеър пак хвърли поглед към коридора, откъдето се чуваха юмручни удари в дърво, и потръпна. Майкъл не можеше да се нарани, не и за постоянно, но звучеше болезнено.
Може би не чак толкова болезнено, колкото се чувстваше.
Когато Клеър стигна до стаята на Ева, тя с трясък отваряше чекмеджета, вадеше разни финтифлюшки с дантели и ги мяташе встрани. Черна дантела. Прозрачни неща. Мрежест чорапогащник.
— А! — каза тя и извади голяма черна кутия. Сигурно бе тежка, защото тупна здраво, когато я остави на скрина, а сбирката й от комични човечета заклатиха обезпокоено глави. — Ела тук!
Разтревожена, Клеър приближи. Това бе една съвсем друга Ева, която не бе сигурна, че харесва. На нея й допадаше уязвимата Ева, която плачеше за щяло и нещяло. Тази беше сурова и строга и обичаше да командва хората.
— Дай ръка! — нареди Ева.
Клеър внимателно го направи. Ева шляпна в ръката й нещо дървено. Остро в единия край. Ръчно направен кол.
— Най-добрият приятел на убиеца на вампири — обясни Ева. — Направих няколко, когато Брандън ми досаждаше. Казах му, че когато пак дойде да се навърта около мен, ще получи един дървен кол. Истински.
— Тези… не са ли незаконни?
— Заради тях ще те пратят в ада. Или ще те убият и захвърлят на някое пусто място. Така че гледай да не те хванат, че държиш такъв кол.
Тя извади още колове и ги подреди върху скрина. После извади и няколко груби, ръчно направени кръстове, много големи. Подаде един на Клеър, която го пое с изтръпнали пръсти.
— Но, Ева, какво ще правим?
— Ще спасяваме Шейн. Какво, не искаш ли?
— Разбира се, че искам! Но…
— Виж! — Ева извади още предмети и ги хвърли върху купчината колове — запалка, гориво за запалка. — Мина времето на доброто поведение. Ако искаме да измъкнем Шейн от там, трябва да умрат вампири. Това означава, че започваме война, при това свирепа, която никой не иска. Няма да гледам как изгарят Шейн. Не искам да правя това. Но те го искат. Оливър го иска. Добре, ще го има. Да се задави дано!
— Ева! — Клеър остави кръста и кола, хвана я за раменете и я разтърси. — Не можеш! Знаеш, че това е самоубийство, и преди си ми го казвала! Не можеш просто… да убиваш вампири! Ще свършиш в клетка до…
О, Боже! Не бе го забелязала преди, но сега знаеше какво се е променило у Ева. Какво липсва в погледа й.
— Искаш да умреш! — бавно каза Клеър. — Нали?
— Не се страхувам — отвърна Ева. — Не е кой знае какво, нали? Тра-ла-ла, и хоп в рая, както винаги са ми казвали родителите ми, райски двери и тем подобни. Освен това никой няма да ни помогне, Клеър. Трябва да се подкрепяме. Трябва сами да си помогнем.
— Ами ако намеря доказателства? — попита Клеър. — Инспектор Хес каза…
— Инспектор Хес стоя там и нищо не направи. Така ще е с всички. Нищо няма да направят. Като Майкъл.
— Боже, Ева, престани! Не е честно. Майкъл не може да напусне къщата! Знаеш го!
— Да. Не ни помага, нали? — Ева започна да тъпче приспособленията за убиване на вампири в черен спортен сак. — Време е за малко разчистване на сметки. Има още хора, на които им е писнало да се подмазват на вампирите. Може и да ги потърся, ако ти ме изоставиш. Трябват ми хора, на които да разчитам.