Очевидно имаше да й казва нещо, но не знаеше как да го направи. Накрая отмести поглед.
— Хес ще дойде ли?
— Да. Каза след десет минути.
Майкъл кимна.
— Ще се видиш ли с Амели?
— Може би. Имам само един коз. Ако не проработи, тогава… — Тя разпери ръце. — Тогава ще говоря с Оливър.
— Ако… наистина видиш Амели, кажи й, че искам да говоря с нея — каза той. — Ще ми направиш ли тази услуга?
Клеър примигна.
— Разбира се. Но защо?
— Бе ми казала нещо преди време. Виж, очевидно аз не мога да отида при нея. Тя трябва да дойде тук. — Майкъл сви рамене и се усмихна едва-едва. — Не е важно защо.
Това събуди някакво опасно подозрение в съзнанието й.
— Майкъл, нали няма да направиш нещо идиотско?
— И това го казва шестнадесетгодишна, която възнамерява да излезе навън в тъмното, за да се види с вампир. Не, Клеър. Няма да направя нищо идиотско. — В погледа на Майкъл изведнъж проблесна някаква ярост. Гняв, болка, може би, или отровна комбинация от двете. — Мразя това. Неприятно ми е да те пусна навън. Мразя и Шейн, че се остави да го хванат. Мразя тази…
Това, което Майкъл искаше да каже, според Клеър, бе мразя се. Колко й бе познато. Тя най-редовно се мразеше.
— Не удряй нищо, става ли? — Защото пак имаше същото изражение. — Грижи се за Ева. Не я оставяй да полудее, разбра ли? Обещаваш ли? Ако я обичаш, трябва да се грижиш за нея. Сега тя има нужда от теб.
Свирепият израз в погледа му се смекчи и това я накара да се отпусне и стопли.
— Обещавам — каза той и потри внимателно ръцете й, после я пусна. — Ти кажи на Хес, че ако ти се случи нещо, каквото и да е, жестоко ще го убия.
Тя леко се усмихна.
— Ооо, суров мъжкар.
— Понякога. Виж, не те попитах преди. Шейн добре ли е?
— Добре ли? Питаш дали са го наранили? — Тя поклати глава. — Не, изглеждаше непокътнат. Но е затворен в клетка, Майкъл. И ще го убият. Така че, не е добре.
По погледа му пролича, че се ядоса.
— Това е единствената причина, поради която те пускам. Ако имах избор…
— Имаш. Можем да си останем тук и да го оставим да умре. А можеш да оставиш Ева да се заеме с щурата си спасителна мисия и да я убият. Или пък можеш да оставиш милата, спокойна, разумна Клеър да проведе няколко разговора.
Той поклати глава. Дългите му изящни ръце, които изглеждаха така добре, когато държаха китарата, се свиха в юмруци.
— Всъщност това означава, че нямаме избор.
— Така е — съгласи се Клеър. — Малко поизлъгах за избора.
Инспектор Хес се изненада, когато Клеър му каза адреса.
— Това е къщата на старата дама Дей — рече той. — Тя живее с дъщеря си. Какво искаш от тях? Доколкото знам, те нямат нищо общо с това.
— Трябва да отида там — отвърна твърдо Клеър.
Тя и представа си нямаше къде е къщата на Амели, но знаеше коя врата води към нея. Бе разсъждавала по въпроса как може да се обясни фактът, че като отвориш вратата към тоалетната, се озоваваш в къща на другия край на града, но се сещаше само за теорията за огънатото пространство, а и най-лудите физици твърдяха, че това е невъзможно.
Но на нея огънатото пространство й допадаше повече като обяснение, вместо налудничава вампирска магия.
— Подготвена ли си за неприятности? — попита той. Когато тя не отговори, бръкна в жабката на колата и извади малка кутийка, като тези за бижута.
— Вземи. Винаги нося резервен.
Тя я отвори и откри фин сребърен кръст на дълга верижка. Безмълвно го сложи на врата си и го пусна в деколтето на тениската. Тя си имаше защита, един от ръчно направените дървени кръстове на Ева, но този изглеждаше някак истински.
— Ще ти го върна — каза тя.
— Няма нужда. Както казах, имам още.
— Не вземам бижута от по-възрастни мъже.
Хес се засмя.
— Знаеш ли, че когато те видях за пръв път, те взех за плахо хлапе, Клеър. Но ти не си такава, нали? Не и по характер.
— О, аз съм си плаха. Всичко това ужасно ме плаши. Но не знам как иначе да постъпя, сър, освен да опитам. Дори и плахите мишки хапят.
Хес кимна, а веселото изражение изчезна от лицето му.
— Тогава ще опитам да ти осигуря шанса да си покажеш зъбите.
Той измина останалия път от около половин миля през тъмните улици с лекота. Тук-там тя зърна хора, които се движеха в тъмното, бледи и забързани. Бе й казал, че вампирите са се развихрили, и се оказа прав. Тя усети изгарящи погледи, когато колата сви зад ъгъла. Очите на вампирите отразяваха светлината като котешки очи. Крайно притеснително!