— Но…
— Клеър — Оливър бе тъжен и наскърбен. Наведе се напред, опря лакти на масата и подпря брадичка на скръстените си ръце. — Млада си. Разбирам, че имаш чувства към него, но не бъди глупава. Той ще те повлече със себе си. Ако ме принудиш да го направя, аз със сигурност ще намеря доказателства, че си знаела за присъствието на баща му в Морганвил, както и за плановете им. А това, мило момиче, означава край на безценната ти защита и веднага ще бъдеш поставена в клетка до приятеля си. Това ли искаш?
Хес постави предупредително ръка на рамото й.
— Достатъчно, Оливър.
— Не е достатъчно. Ако си дошла да се пазариш, мисля, че не предлагаш нищо, което да не мога да получа другаде — каза Оливър. — Така че, омитайте се…
— Ще подпиша каквото поискаш — изтърси Клеър. — Ще се закълна на теб, не на Амели. Ако искаш. Просто пусни Шейн.
Не възнамеряваше да постъпва така, но когато той спомена пазаря, думичката породи други мисли и предложението просто излезе от устата й. Хес изпъшка и прокара ръка през косата си, после закри уста, очевидно, за да не й каже, че я смята за глупачка.
Оливър продължаваше да се взира в нея със спокоен и любезен поглед.
— Разбирам — каза той. — Значи е любов. От любов към момчето си готова да се обвържеш с мен за цял живот. Даваш ми правото да те използвам, както намеря за добре. Имаш ли представа какво предлагаш?
Защото няма да ти предложа обикновените договори, които повечето в Морганвил подписват, Клеър. Не, за теб ще важат старите традиции. Суровите традиции.
Ще притежавам душата и тялото ти. Ще ти нареждам кога да се омъжиш и за кого да се омъжиш, ще притежавам децата ти и техните деца. Роден съм във време, когато обичайно са постъпвали така и сега не съм особено благоразположен. Това ли искаш?
— Недей! — троснато рече Хес. Той сграбчи Клеър за ръката и я накара да се изправи. — Ние си тръгваме, Оливър. Веднага.
— Тя има право да направи избора си, инспекторе.
— Тя е дете! Оливър, тя е на шестнадесет!
— Бе достатъчно голяма да заговорничи срещу мен. Достатъчно голяма да открие книгата, на чието издирване посветих половин век. Достатъчно голяма да унищожи единствения ми шанс да спася хората си от непоносимото, сурово господство на Амели. Мислиш ли, че ме е грижа на колко години е? — Приятелската вежливост на Оливър се бе изпарила и той приличаше на змия с човешки облик. В очите му проблясваше жестокост и зъбите му предупредително лъснаха. Клеър остави Хес да я помъкне от масата към вратата. Извадил бе пистолета си.
— Мога и да не ви пусна да си тръгнете. Съзнавате това, нали?
Хес се обърна, вдигна пистолета и го насочи към гърдите на Оливър.
— Сребърни куршуми, измити със светена вода, с кръст във водата. — Той освободи предпазителя. — Искаш да ме изпробваш ли, Оливър? Бих понесъл много от гадостите ти, но не и това. Не и този договор, не и с дете.
Оливър дори не си бе направил труда да стане.
— Приемам, че не искаш да ти опаковам кафето за вкъщи? Жалко. Пази си гърба, инспекторе. С теб трябва да си поговорим някой ден. И, Клеър… върни се, когато поискаш. Ако времето те притиска и искаш да сключиш този договор, ще те изслушам.
— Не си го и помисляй — каза Хес. — Клеър, отвори вратата. — Държеше вампира на мушка, дори не мигаше, докато Клеър отключи трите ключалки и отвори вратата. — Влизай в колата. Живо. — Отстъпи зад нея, тя хукна към колата и се мушна вътре. Хес затръшна вратата на „Комън Граундс“ толкова силно, че можеше да счупи стъклото, и сложи гюрука на колата с толкова бързо движение, каквото бе виждала само в екшън филмите. Влезе в колата и включи двигателя, преди тя да успее да си поеме дъх.
Отпрашиха в нощта. Клеър се обърна да провери задната седалка, ужасена изведнъж, че може да се обърне и да види, че Оливър й се хили, но там нямаше никой.
Хес се потеше обилно. Избърса потта с опакото на ръката си.
— Ама ти наистина умееш да си навличаш неприятности, признавам ти го — отбеляза той. — Целият си живот съм прекарал тук и никога не съм виждал някой така да вбеси Оливър. Никога.
— Хм… благодаря.
— Не е комплимент. Слушай, при никакви обстоятелства не бива да се връщаш в „Комън Граундс“, разбираш ли? Избягвай Оливър на всяка цена. И каквото и да се случи, не сключвай тази сделка. Шейн не би го искал, а и ти ще съжаляваш. Ще живееш дълго и ще ненавиждаш всеки миг от живота си. — Хес поклати глава и пое дълбоко дъх. — Така. Стига ти толкова за тази вечер. Отиваш си у дома, ще те заведа невредима и аз се връщам вкъщи да се скрия, докато това отмине. Предлагам ти да сториш същото.