— Добре — прошепна тя. — Време е да се захващам за работа.
Все още й трябваше някаква успешна стратегия да измъкне Шейн от клетката на Площада на Основателя. Което означаваше проучване… Може би инспектор Хес можеше да й каже нещо за броя на пазачите и къде са позиционирани. Очевидно имаше някакъв охранителен план, който да предпазва от такива човешки неудачници като нея, но всяка охранителна система може да се пробие, нали? Поне така бе чувала. Може би Ева знае нещо, което да й е от помощ.
Ако не се бе захванала с нещо самоубийствено тази сутрин. Клеър си помисли с копнеж за горещ душ, реши, че това може да почака, и влезе в кухнята да сложи кафе. Ева сигурно не бе щастлива, но без кофеин щеше да е направо нещастна. Изчака да стане кафето, напълни голяма черна чаша и го занесе на горния етаж. Ключът за вратата й висеше на кукичка, с бележка, залепена за него. Почеркът на Майкъл. В бележката пишеше: Не й разрешавай да напуска къщата. Подразбираше се, естествено, че и Клеър трябва да остане там.
И дума не можеше да става за това. Последните часове от живота на Шейн изтичаха и кой знае какво му се случваше сега. Сети се за свирепия гняв на Оливър, за безразличието на Амели и стомахът я сви. Грабна ключа, завъртя го в ключалката и отвори вратата на спалнята на Ева.
Ева седеше на края на леглото напълно облечена и гримирана, в цялото великолепие на зомби. Бе вързала косата си на две опашки и много внимателно се бе гримирала. Приличаше на страшна порцеланова кукла.
На вбесена страшна порцеланова кукла. От онези, които те ръгат с ножове и за които правят филми на ужасите.
— Кафе? — предложи Клеър тихо. Ева я погледна за миг, взе кафето, стана, излезе от стаята и тръгна към стълбите. — О, Боже!
Докато Клеър стигне до долния етаж, Ева вече стоеше в средата на дневната и погледът й се рееше в пространството. Бе оставила чашата с кафе и сложила ръце на кръста. Клеър спря с ръка на парапета и наблюдаваше Ева, която бавно се завъртя, сякаш търсеше нещо.
— Знам, че си тук, страхливец такъв — каза тя. — Сега ме чуй, побъркано нечовешко същество. Ако още веднъж ме прецакаш, кълна се, че ще изляза оттук и няма да се върна никога, схващаш ли? Едно, за да, две за не.
Сигурно е казал да, защото раменете на Ева се отпуснаха леко. Но все още бе ядосана.
— Не знам кое е по-гадно — да ми играеш вампирски номера, или да ме заключваш в стаята, но и в двата случая ще те смачкам, човече. Това, че си мъртъв, няма да те спаси. Когато се върнеш довечера, ще ти сритам задника.
— Той съжалява — обади се Клеър. Седна на първото стъпало, когато Ева й отправи гневен поглед. — Той знаеше, че ще се вбесиш, но не можеше… той те обича, Ева. Не можеше да те пусне да излезеш и да те убият.
— Със сигурност знам, че съм над осемнадесет и не съм ничия собственост! — извика Ева и тропна с крак. — Не ме интересува дали съжаляваш, Майкъл. Много трябва да се потрудиш, за да ми се извиниш! Наистина много!
Клеър видя как косата на Ева се развя. Ева затвори очи за миг, като се поклащаше, и задържа устата си отворена.
— Добре — каза тя тихо. — Това е друго.
— Какво? — попита Клеър и скочи на крака.
— Нищо. Хм, съвсем нищо — Ева се прокашля. — Какво стана снощи? Накара ли ги да освободят Шейн?
Гърлото на Клеър се сви от болка. Тя поклати глава и сведе поглед.
— Няма смисъл да ходим там с колове и кръстове — каза тя. — Те ще са подготвени. Трябва ни друг план.
— Ами Джоу? Детектив Хес?
Клеър пак поклати глава.
— Той не може да направи нищо.
— Тогава да отидем да разговаряме с други, които могат — разумно предложи Ева. Тя си взе кафето и го изпи на големи шумни глътки, остави чашата и кимна. — Готова ли си?
— С кого ще се срещнем?
— Може да те изненада, но не съм пропиляла напълно целия си жалък живот в Морганвил. Познавам някои хора. А част от тях са куражлии.
Клеър примигна.
— Хм… добре. Две минути.
Тя хукна към горния етаж, за да си вземе душ и да се преоблече за рекордно най-краткото време в живота си.
9
Напълно логично бе Ева да е ходила на места, които Клеър не познава, но кой знае защо, се изненада от естеството на тези места. Обществена пералня, например. Фотостудио. Всеки път Ева я караше да чака в колата, докато разговаря с някого. Клеър бе почти сигурна, че разговаряше с хора. Но никъде нищо не научи.