Ева се върна в големия си прашен кадилак посърнала и клюмнала в утринната жега.
— Отец Джонатан е в командировка — съобщи тя. — Надявах се да го убедим да говори с кмета, те се разбират.
— Отец Джонатан? В града има свещеник?
Ева кимна.
— Вампирите не се интересуват дали той отслужва литургии, стига да няма кръстове. Даването на причастие е интересно, вампирите следят за хляба и виното. О, забравих и за светената вода. Ако някога го хванат да прави кръст над нещо течно, със сигурност следващата сбирка на паството му ще бъде зад вратите на рая.
Клеър примигна, като се опитваше да проумее смисъла на думите.
— Но той е в командировка. Извън града?
— Заминал е за Ватикана. Специална мисия.
— Във Ватикана знаят за Морганвил?
— Не, глупачке. Когато напусне града, той е като всички други; няма спомени за вампирите. Затова не мисля, че можем да разчитаме отрядът за бързо реагиране на Ватикана да нахлуе и да спаси Шейн, ако това ти се върти в главата.
Тя не си мислеше такива неща, но някак си й действаше успокоително да си представя военизирани свещеници в бронежилетки с кръстове върху тях.
— И сега какво ще правим? Щом не можеш да се свържеш с отец Джонатан?
Ева запали колата. Бяха паркирали на малкия паркинг на фотостудиото, до един огромен контейнер за боклук. Бяха единствената кола, макар че един бял микробус току-що влизаше в паркинга и гумите му изсвистяха, като спря на мястото до тях. Все още бе много рано — преди 9:00 ч. сутринта — и движението по улиците на Морганвил бавно започваше да се оживява. Фотостудиото работеше денонощно — е, Клеър си помисли, че не иска такава работа. Вампирите правят ли си снимки? Какви? Може би номерът е да не гледаш снимките, които излизат от машината, а просто да ги тикаш в плика и да ги даваш… но пък сигурно така правеха и извън Морганвил.
Тя отново погледна часовника.
— Ева! Ами работата ти?
— Мога да си намеря друга.
— Но…
— Клеър, това не беше кой знае колко хубава работа. Спомни си с какво трябваше да се примиря. Спортисти. Тъпанари. Моника.
Ева потегли на заден, за да излезе от паркинга, после натисна спирачките, когато друга кола спря зад нея и й препречи пътя.
— По дяволите! — каза тя и потърси телефона си. Подаде го на Клеър. — Обади се на полицията.
— Защо? — Клеър се извърна да погледне назад, но не успя да види кой кара колата.
Но гледаше в грешната посока. Заплахата не идваше от колата зад тях, а от белия микробус от нейната страна на кадилака и когато започна да набира 911, плъзгащата се врата на микробуса се отвори, някой се протегна и се опита да отвори вратата на Клеър.
Тя бе заключена. Клеър не бе чак такъв идиот. Но само след две секунди това нямаше значение, защото един железен лост удари прозореца зад нея и го разби на хиляди малки блестящи парченца, а Клеър инстинктивно се дръпна напред и сложи ръце на главата си. Тя бе изтървала телефона на пода и трескаво се опитваше да го намери. Ева задъхано ругаеше.
— Измъкни ни оттук! — извика Клеър.
— Не мога! Заклещиха ни!
Клеър грабна победоносно телефона, довърши набирането на 911 и натисна бутона за избиране тъкмо когато една ръка се протегна от задната седалка и блъсна главата й в таблото.
След това някак си нещата се размиха. Спомняше си, че я изведоха от колата. Спомняше си, че Ева крещеше и се съпротивляваше, после утихна.
Спомняше си, че я натикаха в микробуса и вратата се затвори.
Остана й страхотното главоболие, което най-силно усещаше над очите си, когато съзнанието й се проясни и тя си спомни микробуса. Бе го виждала и преди. Бе се возила в него.
Както и преди, Дженифър шофираше, а Моника и Джина седяха отзад. Джина я държеше. Момичетата изглеждаха възбудени. Пощурели. Това не бе добре.
— Ева — прошепна Клеър.
Моника се наведе по-близо.
— Коя, откачалката ли? Не е тук.
— Какво направихте с нея?
— Малко я порязахме, нищо сериозно — каза Моника. — Ти трябва да се тревожиш за себе си, Клеър. Татко искаше да ти предадем съобщение.
— Кой?
— Татко. Какво, вие нямате ли си татковци? Или просто не знаете кой пич е донорът на сперма? — Моника се изхили подигравателно. Тя бе облечена в плътно прилепнали дънки, оранжева блузка и изглеждаше бляскава като излязла от списание. — О, не се притеснявай, мишко такава. Стой мирна и няма да пострадаш.
Джина силно ощипа Клеър. Клеър изпищя, а Моника се ухили в отговор.