Тя успя да се хване за една дръжка, когато Дженифър рязко удари спирачките. Моника нямаше този късмет и се изтърси от седалката, тупна на пода, като крещеше и ругаеше.
— По дяволите! Какво бе това, Джен? Да не караш чували с картофи?
Джен не каза нищо. Ръцете й бавно се вдигнаха, все едно казваше „предавам се“.
Вратата зад Клеър се отвори с плъзгане, една грамадна ръка я сграбчи за врата и я издърпа на слънце. Не е вампир, помисли си тя, но това не бе голяма утеха, защото видя, че едрата мускулеста ръка, която се протегна до нея, държи пушка. Разпозна татуировката от сини пламъци, които покриваха почти цялата ръка до китката.
Един от рокерите.
Огледа се и видя още трима, всичките въоръжени, насочили оръжия към микробуса… и после видя бащата на Шейн да се приближава, толкова спокойно, сякаш целият град и всички вампири не го търсеха цяла нощ. Той дори изглеждаше отпочинал.
— Моника Морел — каза той. — Слез! Виж какъв късмет.
Моника замръзна на мястото си, като се държеше за една кожена ръкохватка. Тя погледна пушките, погледна Джина, която бе коленичила с вдигнати ръце, а после погледна безпомощно и Клеър.
Страхуваше се. Моника — лудата, странната, хубавата Моника, всъщност се страхуваше.
— Баща ми…
— По-късно ще говорим за него — отсече Франк. — Смъкни си сладкия задник от колата, Моника. Не ме карай да идвам и да те свалям.
Тя се отдръпна по-навътре в микробуса. Бащата на Шейн се ухили и смигна на двама от рокерите да влязат в микробуса. Единият сграбчи Джина за косата, измъкна я навън и я просна на улицата.
Другият сграбчи Моника, която се съпротивляваше и плюеше, и я завърза с белезници за кожената ръкохватка в задната част на колата. Удивена, тя престана да се съпротивлява.
— Но…
— Знаех, че ще направиш тъкмо обратното на това, което ти казвам — поясни Франк. — Най-лесният начин да те задържа в микробуса, бе да ти кажа да слезеш. — Той отвори вратата откъм шофьора и насочи пистолет в лицето на Дженифър. — Ти не ми трябваш. Вън!
Дженифър бързо се измъкна навън с вдигнати ръце, а Франк я бутна към рокерите. Тя седна на бордюра до Джина и я прегърна. Странно, Клеър никога не бе смятала, че тези двете са приятелки, а че са просто от антуража на Моника. Но сега й се сториха… истински. И действително изплашени.
— Ти — бащата на Шейн се обърна направо към Клеър. — Качвай се отзад.
— Но…
Единият от рокерите насочи пистолет към главата й. Тя преглътна и влезе в микробуса, като седна на мястото, от което Моника преди малко бе паднала. Бащата на Шейн се качи след нея, после и цялата банда потни рокери. Единият се настани на мястото на шофьора и микробусът потегли.
Не им отне и минута, прецени Клеър. По това време в Морганвил вероятно никой не ги бе видял. Улиците бяха пусти.
Тя погледна към Моника, която отвърна на погледа й, и за пръв път си помисли, че наистина разбира какво чувства Моника, защото и тя чувстваше същото.
А това бе много лошо.
Микробусът направи много завои и Клеър опита да намери лесен начин да се добере до телефона си, който бе в джоба на дънките. Бе изпуснала телефона на Ева в колата, когато Моника й удари главата в таблото… Успя да вкара пръсти в джоба си, някак небрежно, и докосна металния панел на телефона. Само трябва да набера 911, помисли си тя. Ева вероятно вече е съобщила за отвличането, ако е в състояние да говори. Те могат да проследят клетъчен телефон, нали? Чрез джипиеса или нещо такова.
Сякаш прочел мислите й, бащата на Шейн се приближи до нея, изправи я и я опипа. Направи го бързо, не се размотаваше като някакъв дърт перверзник, и откри телефона в джоба й. Взе й го. Моника отново крещеше и се опитваше да рита, защото един от рокерите последва примера на Франк. Макар че, помисли си Клеър, той по-скоро опипва Моника, а не я претърсва. Все пак и рокерът откри телефон и отвори вратата на микробуса, за да ги изхвърли на улицата.
— Прегази ги! — извика той на шофьора, който направи обратен завой и се върна по пътя. Клеър не чу пукането, но си помисли, че телефоните им вече просто бяха малки парченца електроника.
Завоите и люшкането продължиха. Клеър стоеше с наведена глава и трескаво мислеше. Нямаше как да уведоми някого, но Ева можеше. Инспектор Хес, инспектор Лоу? Може би щяха да се притекат на помощ.
А може би Амели ще изпрати своите хора да осигурят защитата й? Точно сега това би било разкошно.
— Хей — каза Моника на бащата на Шейн. — Тъп ход, задник такъв. Баща ми ще изпрати всички ченгета на Морганвил след вас след секунди. Никога няма да успеете да се измъкнете, а пипнат ли ви, ще ви хвърлят в толкова дълбока дупка, че канализацията ще ви се стори рай. Не ме докосвай, прасе такова! — Моника се изви, за да се освободи от опипващите я ръце на рокера до нея, който просто се хилеше и показваше златните си зъби.