— Нещо — прошепна тя. — Боже, моля те. Каквото и да е.
Майкъл я хвана и я прегърна. Тя се отпусна в ръцете му, трепереше, уж не плачеше… но не съвсем… Обзе ги някаква безнадеждност, сякаш се носеха свободно по течението и земя не се виждаше.
Сякаш бяха изгубени. Напълно изгубени.
Клеър подсмръкна, отдръпна се и тогава видя Ева да стои на вратата и да ги наблюдава. Това, което тя си мислеше, не бе нищо добро и Клеър не би искала да го види отново.
— Ева…
— Както и да е… — каза Ева тихо. — Има един вампир, който би могъл да ни помогне. Ако го открием и го накараме да се съгласи. Той може да отиде на Площада на Основателя без проблем. Дори би се съгласил да отвори клетката на Шейн, ако успеем да отвлечем вниманието.
Майкъл се обърна към нея:
— Ева — той поне не прозвуча виновно. Но бе разтревожен. — Не! Вече говорихме за това.
— Майкъл, това е единственото нещо, което можем да направим. Знам, че е така. Но ако изобщо се решим, трябва да действаме сега.
— Кой вампир? — попита Клеър.
— Казва се Сам — отвърна Майкъл, — и ще прозвучи странно, но той ми е дядо.
— Сам? Той е… твоят… твоят…
— Дядо. Да, знам. И мен ме вбесява. Цял живот ме е вбесявало.
Клеър трябваше бързо да седне.
Когато се съвзе, тя разказа на Ева и Майкъл как се бе натъкнала на Сам в „Комън Граундс“. За подаръка, който Сам се опита да й предаде за Ева.
— Аз не го взех — каза тя. — Не знаех… е, просто не изглеждаше редно.
— Напълно правилно — отговори Майкъл.
Ева не го гледаше.
— Сам е готин — каза тя.
— Мислех, че мразиш вампирите.
— Мразя ги! Но… мисля, че ако има класация за най-мразен вампир, той със сигурност ще е на последно място. Винаги изглежда толкова самотен — каза Ева. — Идваше в „Комън Граундс“ почти всяка вечер и говореше с часове. Просто говореше. Оливър все го дебнеше като ястреб, но той никога не направи нещо, никога не заплаши някого. Не е като Брандън. Всъщност аз понякога се чудех…
— Чудеше се какво?
— Дали Сам не стоеше там, за да наблюдава Брандън. Може би и Оливър, макар че тогава не го знаех. Търсеше…
— Нас, останалите? — Майкъл кимна бавно. — Не знам колко е вярно, защото аз винаги съм го отбягвал, но в семейството постоянно се говореше, че Сам бил добър, преди да се промени. А той е най-младият сред тях. Той най-много прилича… ами, на нас.
Ева се бе приближила до тъмния прозорец и гледаше навън, с ръце зад гърба.
— Знаеш ли нещо друго за него? Семейни тайни, искам да кажа?
— Че се е борил с вампирите и е спечелил.
— Спечелил? Той е един от тях! Какво точно означава спечелил?
Майкъл поклати глава, отиде зад нея и сложи ръце на раменете й. Целуна я нежно по тила.
— Не знам, Ева. Просто ти казвам какво съм чул. Изтръгнал е някакво съгласие от вампирите. И то, защото Амели го обичала.
— Да, обичала го е достатъчно, за да го убие и да го превърне в кръвосмучещ злодей — каза Ева мрачно. — Колко мило! Романтиката не е мъртва. О, чакай. Мъртва е.
Тя се отскубна от Майкъл и отиде в кухнята. Майкъл мълчаливо погледна Клеър. Тя сви рамене.
Когато слязоха долу, видяха, че Ева прави сандвичи с леберкез и сирене. Клеър погълна един на шест хапки, после си взе втори. Другите двама я гледаха.
— Какво? — попита тя. — Прегладняла съм. Честно.
— Хапни си — каза Майкъл. — Аз мразя леберкез. Освен това няма как да умра от глад.
Ева изсумтя.
— За тебе направих с печено говеждо, гений. — Тя му подаде един. — Така че продължавай. За пръв път чувам от теб да разказваш историята на Сам. Какво му е толкова специалното, че да е последният вампир?
— Наистина не знам — каза Майкъл. — Единственото, което майка ми е казвала, е това, което току-що ви разказах. Работата е там, че Сам никога не се е разбирал с вампирите. Амели не обича да й напомнят за слабостите й, а той бил като неонов надпис. Нея наистина я е било грижа за него. Но го отрязала — това чух последно, не иска да го вижда и не иска да говори с него. Той се навърта повече около хората, отколкото около другите вампири.
— И затова казах, че той може да ни помогне — обясни Ева. — Или поне ще иска да ни изслуша. Плюс е, че е от семейството.
— Къде можем да го открием? — Клеър погледна към Майкъл, после към Ева, после отново към Майкъл. — В „Комън Граундс“ ли?
— За теб е забранена зона — каза Ева. — Хес ми разказа какво се е случило между теб и Оливър.
— Какво се е случило? — измърмори Майкъл, докато дъвчеше сандвича си. — Аз защо не знам? Боже, имах нужда от това. Страхотен вкус.