Ева направи гримаса.
— Да, голямо умение е нужно за сандвичи. Мисля да започна да преподавам. Междувременно, да се върнем на темата. Клеър няма да се доближава до „Комън Граундс“. Аз командвам. Ако някой ще ходи, това съм аз.
— Не! — отсече Майкъл.
Ева го загледа свирепо.
— Този разговор вече го водихме — каза тя. — Ти може да си адски секси, искам да кажа, много мъртъв и много секси, но няма да ми нареждаш какво да правя. Разбра ли? И да не ми промиваш мозъка, или кълна се, ще си събера партакешите и ще се изнеса!
Клеър бутна назад стола си, отиде до безжичния телефон, сложен на плота, и набра номера от визитката, която бе залепена с магнитче на хладилника. Четири позвънявания и весел глас отговори от другия край, като й съобщи, че се е свързала с „Комън Граундс“.
— Здрасти — каза Клеър. — Мога ли да говоря със Сам, моля?
— Сам? Момент. — Телефонът глухо изтропа, а до Клеър достигна шумът от кафенето — наливането на мляко, разговорите на хората, обичайното оживление на препълнено кафене. Тя почака, като потропваше нетърпеливо с крак, когато гласът отново се чу в слушалката. — Съжалявам. Няма го тази вечер. Мисля, че е отишъл на партито.
— Парти?
— Знаете, онова парти за зомбита? Епсилон Епсилон Капа.
— Благодаря — каза Клеър. Затвори телефона и се обърна към Майкъл и Ева, които я гледаха с изумление. Показа им телефона. — Силата на технологиите. Възползвайте се.
— Ти го откри.
— Без да ходя в „Комън Граундс“ — подчерта Клеър. — Той е на парти в Студентския град. Големият купон на братството. Онова… — тя спря. Усети някакъв хлад, после й стана горещо. — Онова, на което бях поканена. Нещо като среща. Там трябваше да се видя с онова момче, Йън Джеймсън.
— Познай — каза Ева. — И двете отиваме. Време е да се маскираме като мъртви, Клеър.
— Като какво?
Ева я гледаше критично, докато тя дъвчеше сандвича.
— Размер първи, може би втори, нали? Имам някои неща, които ще ти станат.
— Аз няма да се маскирам!
— Аз не създавам правилата, но всички знаят, че не можеш да отидеш на „Танцът на мъртвите момичета“, без да положиш усилия. Освен това ще си голяма сладурана като мъничко готическо момиченце.
Майкъл гледаше смръщено и двете.
— Не — рече за пореден път. — Твърде опасно е да сте навън през нощта без придружител.
— Е, придружителите свършиха. Мисля, че снощи Клеър умори инспектор Хес, а аз няма просто да седя и да чакам, Майкъл. Знаеш това. — Ева се втренчи в него, но омекна, когато той се пресегна през масата и хвана ръката й. — Без промиване на мозъка. Ти обеща.
— Обещах — съгласи се той. — Няма да се повтори.
— Много си готин, когато се тревожиш, но това е просто купон, там ще има много хора. Безопасно е. — Ева твърдо устоя на погледа му. — По-безопасно е, отколкото за Шейн, който чака да умре в онази клетка. Освен ако не си се отказал от него.
Майкъл пусна ръката й и се отдалечи. Излезе от кухнята.
— Предполагам, не — каза Ева тихо. — Добре. Клеър, трябва да открием какви са плановете за екзекуцията. За кога са я насрочили.
— Аз ще го направя — каза Клеър и набра номера от друга визитка. Беше личният номер на инспектор Хес, онзи, който той с молив написа на гърба на визитката. Телефонът иззвъня четири пъти, преди той да вдигне. Звучеше сънен и изтощен.
— Сър? Клеър е. Клеър Денвърс. Съжалявам, че ви събудих…
— Не спях — каза той и се прозя. — Клеър, каквото и да си мислиш, недей. Остани си вкъщи, заключи вратата и се покрий. Сериозно говоря.
— Да, сър — излъга тя. — Просто исках да знам… говори се, че екзекуцията е отложена?
— Кметът каза не — рече Хес. — Той каза, че иска съдебен процес и призова бащата на Шейн да се предаде. Прилича ми на безизходно положение. Той е хванал Шейн, бащата на Шейн е хванал Моника. Никой не иска да отстъпи.
— Кога…?
— Преди изгрев-слънце. В пет сутринта — отговори Хес. — Всичко ще свърши преди зазоряване. За Моника също, ако бащата на Шейн не блъфира.
— Той не блъфира — рече Клеър вцепенено. — О, Боже! Нямаме много време.
— По-добре е от това, което Оливър искаше: да извършат екзекуцията по залез-слънце тази вечер. Кметът отказа, но само в рамките на законовата отсрочка. Няма да има отлагане на екзекуцията в последната минута. — Хес се размърда, столът му изскърца. — Клеър, трябва да се подготвиш. Няма да стане чудо, никой няма да си промени мнението. Той ще умре. Съжалявам, но така стоят нещата.
Нямаше сили да спори с него, защото дълбоко в себе си знаеше, че е прав.
— Благодаря — прошепна тя. — Сега трябва да вървя.