— Клеър, не се опитвай. Ще те убият.
— Довиждане, инспекторе.
Тя затвори, остави телефона на плота и се подготви за битка. Когато вдигна поглед, Ева я гледаше с блестящи странни очи.
— Добре — примири се Клеър. — Ако трябва да съм зомби, ще съм зомби.
Ева се усмихна.
— Най-готиното зомби.
Никога през живота си Клеър не се бе гримирала толкова силно, дори и на Вси светии.
— Ти се гримираш така всеки ден? — попита тя, когато Ева се отдръпна да я погледне критично, като държеше четчицата за грим. — Чувствам се странно.
— Свиква се. Затвори очи. Време е за пудра.
Клеър се подчини и почувства лекото докосване на четчицата за пудра, докато тя се плъзгаше по лицето й. Едва се сдържа да не кихне.
— Добре. А сега очите — каза Ева. — Стой мирна.
Продължи така известно време. Клеър седеше пасивно, а Ева прилагаше черна магия. Клеър не знаеше как изглежда. Нямаше огледало, а и нямаше желание да види какво й се случва. Чувстваше се, сякаш губи самоличността си, макар че бе глупаво. Как изглеждаш, не отразява същността ти. Всъщност винаги бе смятала така.
Накрая Ева се отдръпна, огледа я и кимна.
— Дрехи — постанови тя. Самата Ева бе облякла черен корсет, черна пола и огърлица от черепи с подходящи обеци. Черно червило. — Да действаме!
Клеър свали дънките и тениската си с огромно нежелание, после седна, за да обуе черния чорапогащник, който имаше шарки с черепи и тя не можеше да разбере дали са отпред, или отзад.
— Къде намираш тези дрехи? — попита тя.
— По интернет. Черепите са отзад.
След приключението с чорапогащника, черната кожена пола до коленете, по която потракваха ципове и верижки, бе лесна работа. Бе й студено на краката и ги чувстваше голи. Не бе обличала пола… от кога ли? Май, откакто бе на дванадесет. Не харесваше полите.
Горната част беше нещо черно и мрежесто, еластично и тясно, прозрачно, с щамповани черен череп и кости.
— Няма начин — каза тя. — Това е прозрачно!
— Това се носи над потниче, гений — каза Ева и й хвърли черна копринена дрешка. Клеър я нахлузи през глава, после се напъха в прилепналата ризка с черепа.
— Внимавай за грима! — предупреди я Ева. — Добре, изглеждаш чудесно. Отлично. Готова ли си да хвърлиш поглед?
Не бе готова, но Ева сякаш не забеляза. Заведе я в банята, светна лампата и сложи ръка на рамото на Клеър.
— Воала! — каза Ева.
О, Боже, помисли си Клеър. Не мога да повярвам, че правя това.
Приличаше на кльощава по-малка сестра на Ева. Същинска по-малка откачалка в процес на обучение.
Е, поне ще пасне на атмосферата и ако някой я търси, никога няма да я разпознае. Тя самата не можеше да се познае. И някак си подозираше, че в интернет ще се появят снимки.
Клеър въздъхна.
— Да вървим!
Ева влезе с черния кадилак в Студентския град и го паркира на местата за преподаватели — отявлено нарушение, но пък на Ева не й пукаше за глобите за паркиране в Студентски град. Това бе най-близкият паркинг до общежитието на братството. Толкова близко всъщност, че Клеър виждаше ярките светлини от всеки прозорец, чуваше думкането на баса, което се усещаше дори в колата.
— Леле! — каза Ева. — Тая година направо са се престарали. Готините от ЕЕК.
Около къщата имаше гробище — наклонени надгробни плочи, големи страшни гробници и някои разрушени статуи по паметниците. Имаше и зомбита — или, както Клеър предположи — гости на купона, които вървяха, залитайки, и пародираха Нощта на живите мъртви пред фотоапаратите на приятелите си.
Приглушеният рев от купона се чуваше дори през затворените прозорци на колата.
— Не се отделяй от мен — каза Ева. — Да намерим Сам, става ли? Влизаме и излизаме.
— Влизаме и излизаме — кимна Клеър.
Те слязоха и изминаха на бегом разстоянието до гробището.
Отблизо видяха, че надгробните камъни са или от гума, или от стиропор, а гробницата беше маскиран склад, но изглеждаше чудесно. Ръце на зомбита се протягаха от боклука. Добро хрумване, помисли си Клеър. Тя се приближи до една ръка, която се обърна и я сграбчи за глезена. Клеър изпищя и отскочи назад, блъсна се в Ева и тя я задържа.
— Боже, момчета, пораснете — каза Ева и се наведе да погледне на земята. — Къде сте?
— Тук сме! — повдигна се капак, покрит с чим, и едно момче от братството с идиотски вид, което държеше някаква табела, си подаде главата. — Хм, съжалявам. Шегувах се. Трябва…
— Да опипваш момичетата и да им надничаш под полите. Браво! — Ева се изправи и почисти коленете си от прахта. — Продължавай.