— Десет — каза тя. — Знам. Трябва да побързаме.
Някой сграбчи Клеър за ръката, тя се отдръпна изплашена, но после го позна под грима — Йън, момчето, което й бе казало за купона. Онова, чието име бяха използвали, за да влязат.
— Клеър? — запита той. — Леле. Изглеждаш страхотно!
Сега не изглеждаше толкова идиотски, но бе по-нервен, с щръкнала черна коса и гримиран като вампир. Клеър разтревожено се зачуди колко ли истински вампири се бяха смесили с гостите тази вечер. Не бе приятна мисъл.
— О, здравей, Йън! — Ева оглеждаше стаята, но когато Клеър я погледна, тя поклати глава и посочи, че отива в другата стая. Клеър я помоли с поглед да не ходи, но тежкият грим вероятно скри отчаянието й.
— Радвам се, че дойде — каза Йън. Той не трябваше да повишава глас, за да го чуят във врявата, просто гласът му си бе такъв, пък и тук не бе чак такава шумотевица. — Да ти донеса ли малко пунш?
— Има ли нещо, което не е…?
— Да, добре. Какво ще кажеш за вода?
— Вода звучи чудесно. — Къде, по дяволите, е Ева? Тя се бе скрила зад две високи момчета и Клеър не я виждаше. Почувства се сама и много уязвима, стоеше там с фалшивите си готически дрешки и, Боже, от този грим я сърбеше. Как го понася Ева? Клеър искаше да си вземе душ, искаше да си почисти лицето, да си облече обикновени дънки и тениска и никога вече да не се впуска в приключения.
Шейн. Мисли за Шейн. Усети неловко чувство за вина, че е престанала да мисли за него дори и за минута.
Йън се върна с бутилка вода, която вече бе отворена.
— Заповядай — каза той и й я подаде. Той също пиеше вода, а не пунш. — Щуро, нали?
— Щуро — съгласи се тя. В град, пълен с вампири, това бе най-щурата идея, която можеше да хрумне някому — да събере група пияни, възбудени колежанчета на място, където и вампирите можеха да се смесят с тълпата. — Видя ли къде отиде приятелката ми?
— Момичета — въздъхна Йън. — Все ходят на групички. Да, отиде в библиотеката. Хайде.
Клеър отпи малко вода, докато вървеше след него. Стъпваше внимателно, като прескочи краката на няколко души, които бяха решили, че подът в кухнята е добро място да седнат и да си побъбрят. И, о, Боже, какво правеше оная двойка в ъгъла? Страните й пламнаха под грима, тя бързо отмести поглед и го насочи към врата на Йън. Бе пропуснал едно местенце при гримирането. Там кожата бе розова.
В следващата стая също имаше хора, но не колкото в кухнята, а в сравнение със стаята за танци направо си бе пусто. Библиотека бе силно казано. Имаше книги, но не толкова, колкото Клеър предполагаше, и повечето бяха стари учебници. Някои от гостите си играеха, като драскаха по книгите с черни маркери и химикали и се забавляваха с резултатите.
От Ева нямаше и следа.
— Ха! — каза Йън. — Чакай. — Той отиде да пита друго момче, по-високо, облечено в наполовина разкопчана копринена черна риза, за да се виждат силните му мускулести гърди. Забави се малко. Клеър отпи още вода, благодарна за влагата, защото дори в библиотеката бе голяма жега, и едва не си обърса лицето, но навреме се сети, че трябва да внимава с грима.
И в тази стая нямаше и следа от Сам. Докато Йън разговаряше, Клеър отиде при едно от момичетата, които драскаха книгите. Изглеждаше й някак позната — май бяха заедно в курса по химия? Анна някоя си?
— Здравей, Анна. — Май бе познала името й, защото момичето вдигна поглед. — Виждала ли си Сам? Рижа коса, може би е облечен с кафяво кожено яке…? — Макар че в тази жега сигурно му се е наложило да го свали. — Сини очи.
— О, да, Сам. Той е някъде на горния етаж. — Анна се върна към драскането на книгите, като рисуваше дяволи с вили. Горния етаж. Клеър трябваше да се качи на горния етаж, но по-важно бе бързо да намери Ева.
Йън се върна.
— Тя се е качила на горния етаж — каза той. — Търси някакво момче на име Сам, нали?
— Да — каза Клеър. — Имаш ли нещо против, ако…?
— Не, разбира се, ще дойда с теб. — Той погледа празната бутилка в ръцете на Клеър. — Искаш ли още вода?
Тя кимна. Той грабна една бутилка от кофата с лед и й я подаде. Тя отвори капачката и пое живителна глътка, докато Йън я водеше по стълбите.
Жегата я правеше бавна и разсеяна. Искаше да си наплиска лицето със студена вода, но отново навреме се сети за грима. Тъп грим.
Стъпалата сякаш продължаваха безкрай и всичко приличаше на танц в минирано поле. Хора седяха на почти всяко стъпало, някои разговаряха, други сами си мърмореха, трети пушеха трева. О, Боже! Трябваше бързо да се махне оттук.
Площадката на горния етаж й се стори райски широко място. Клеър се хвана за перилата и вдиша дълбоко няколко пъти. Йън се върна да я вземе.