— Призрак? — добави Клеър.
— Точно така. Видях… — Майкъл не продължи, но Клеър знаеше какво щеше да каже.
— Видял си как бащата на Шейн го удря — рече тя. — Нали?
— Не искам да го карам да има тайни от баща си. Не и сега.
По стълбите се чуха препускащи стъпки, които се успокоиха, когато стигнаха коридора. Майкъл им подсказа да мълчат, като докосна с пръст устни и се освободи от отчаяната прегръдка на Ева. Той безмълвно притисна устни в нейните.
— Скрий се! — прошепна Клеър.
Той кимна и отвори гардероба, изуми се от безпорядъка, но успя да се напъха. Дано се е заровил в купища дрехи, надяваше се Клеър. В този гардероб затвориха Миранда, когато се опита да наръга Ева с нож преди къщата да се подпали. Наистина бе оставила голяма бъркотия след себе си. Ева щеше да побеснее.
При силния удар по вратата и двете момичета подскочиха. Ева бързо отключи и се дръпна, когато вратата се отвори със замах и Шейн влетя в стаята.
— Как…? — Дишаше тежко и държеше в ръцете си железен лост. Щеше да счупи ключалките, ако се наложеше, осъзна Клеър. Тя бавно пристъпи към него, като се опитваше да разбере какво чувства той. Шейн пусна лоста и я прегърна, като я повдигна от земята. Зарови лице във врата й, а от топлата учестена струя на дъха му кожата й потръпна от удоволствие.
— О, Боже, Клеър. Извинявай. Много съжалявам.
— Вината не е твоя — обади се Ева. Тя протегна ръката, с която държеше стика за хокей. — Виж! Ударих го! Ъ-ъ, два пъти.
— Браво! — Шейн целуна Клеър по бузата и я пусна отново да стъпи на пода, но продължаваше да я държи за ръце. Огледа я внимателно с блестящ поглед, въпреки синините и подутините около очите му. — Не ви нарани, нали? Никоя не пострада?
— Аз го ударих! — повтори бодро Ева и отново размаха стика да потвърди думите си. — Така че, не, не ни нарани. Ние го наранихме. Сами го направихме. Без всякаква помощ. А къде е баща ти? Той много бавно се притичва на помощ.
Шейн затвори вратата и пак я заключи, когато рокерът в коридора изстена и се претърколи на една страна. Не отговори, а това само по себе си бе отговор. Бащата на Шейн се нуждаеше повече от рокерите си, а не от Клеър или Ева. Без тях можеше. Дори по-лошо, двете вероятно се бяха превърнали в награда.
— Не можем да останем тук — каза Ева. — Не сме в безопасност. Знаете го.
Шейн кимна, но изглеждаше мрачен.
— Не мога да дойда с вас.
— Можеш, разбира се. Шейн…
— Той ми е баща, Ева. Само него имам.
Ева изсумтя.
— Е, аз бих се отказала от това, което имаш.
— Разбира се, ти си избягала от семейството си…
— Ей!
— Не ти е пукало какво ще им се случи.
— На тях не им пукаше какво ще се случи с мен! — Ева почти изкрещя. Изведнъж стикът в ръцете й сякаш доби друго предназначение. — Не намесвай семейството ми, Шейн, и представа си нямаш как стоят нещата. Никаква представа.
— Познавам брат ти — отвърна рязко Шейн.
И двамата млъкнаха. Тишината бе изпълнена с напрежение. Клеър се прокашля.
— Брат?
— Остави, Клеър — каза Ева. Тя звучеше твърде спокойно, което не й бе присъщо. — Не ти трябва да задълбаваш в темата.
— Всеки дом в Морганвил има тайна — каза Шейн. — Но твоите тайни са доста скандални, Ева. Затова не ме съди.
— Ето какво ще ти кажа. Защо не се разкараш от стаята ми, тъпанар такъв!
Шейн си взе железния лост, отвори вратата и излезе. Наведе се, хвана рокера и го изправи на крака, после го затътри към стълбите. Рокерът тръгна, като стенеше и се полюшваше.
Клеър надзърна през пролуката на вратата, увери се, че са заминали, после кимна на Ева, която хвърли стика и отвори вратата на гардероба.
— По дяволите — въздъхна тя. — Надявам се да няма нищо скъсано. Не се намират лесно дрехи в тоя град. Майкъл?
Клеър погледна през рамо. Купчина черно-червени мрежести неща се размърда и се появи руса глава. Той седна, като се освобождаваше от готическите дрехи, и безмълвно повдигна черни дантелени гащички. Прашки.
— Хей! — Ева изпищя и ги грабна от ръката му. — Лични вещи.
Майкъл просто се усмихна. За човек, когото са наръгали с кол, насекли и погребали преди по-малко от двадесет и четири часа, той изглеждаше забележително спокоен.
— Дори няма да те питам с какво си ги носила — каза той. — По-забавно е да си го представя.
Ева изсумтя и му подаде ръка да се изправи.
— Шейн заведе новия ни приятел долу. А сега какво ще правим? Не можем просто да се изпарим.
— Не и в мрежести дрешки — съгласи се той със сериозно изражение. — Преоблечи се. Колкото по-малко привличаш вниманието на тези мъже, толкова по-добре.