— Добре ли си? — попита той. Тя кимна. — Не знам в коя стая е. Трябва да го търсим.
Тя го последва. Той отвори първата врата по коридора и застанала зад него, Клеър видя десетина души да разговарят разгорещено. Те вкупом погледнаха към Йън, сякаш му казваха: изчезвай! — и той затвори вратата. Клеър разбра, че всичките бяха вампири.
Сам го нямаше, но имайки предвид какво й бе казал той самият и какво бе чула от Майкъл и от Ева, това бе естествено. Той ще се навърта около хората, нали? Вампирите не искаха да общуват с него.
— Грешна стая — ненужно поясни Йън и тръгна към следващата. Тя не виждаше през рамото му, но той набързо затвори вратата. — Много грешна стая. Съжалявам.
В коридора имаше около десет врати, но те не отвориха всичките. На Клеър леко й се виеше свят, всъщност чувстваше се замаяна. Вероятно от жегата. Отпи вода от бутилката, но от това само й се повдигна. Когато Йън отвори четвъртата врата, тя каза:
— Не ми е добре.
Йън се усмихна и отвърна:
— Е, бързо стана. — И я натика в стаята. — Мислех, че ще трябва по-усилено да те свалям, но ти си лесна.
В стаята имаше още три момчета. Тя не познаваше никой… не, чакай, единият изглеждаше познат.
Оня тъпанар от университетското кафене, който се държа много гадно с Ева. Тя се обърна към Йън смутена, но той заключваше вратата.
Коленете й омекнаха, главата й се завъртя. Нещо не бе наред. Нещо никак, ама никак не беше наред… а тя не бе пила нищо, бе внимавала…
Е, не бе внимавала достатъчно. Първата бутилка вода, която й донесе, бе отворена.
Глупаво, Клеър. Глупаво, глупаво, глупаво! А той изглеждаше толкова мил.
— Не искаш да направиш това — каза тя и отстъпи, но друго момче се протегна към нея. Нямаше много място. Това бе нечия спалня, в която мястото бе запълнено от легло, скрин и полуотворени шкафчета. В ъгъла бе струпано мръсно пране. О, Боже! С ужас се сети, че Ева няма представа къде е, че няма телефон и дори ако се разпищи, при тая силна музика никой няма да я чуе или пък да се разтревожи.
Тя си спомни какво направи Ева в онази ужасна вечер, когато рокерът се бе вмъкнал в стаята й. Трябва ти оръжие. Да, но Ева бе по-голяма и по-едра и тогава не бе дрогирана…
Почти се спъна в бейзболна бухалка, която се подаваше под леглото, грабна я и зае несигурна поза за батиране.
— Не ме докосвай! — каза тя и се разпищя колкото сила има. — Ева! ЕВА! Помощ!
Замахна напосоки към Йън, който пристъпваше към нея, но той лесно избегна удара. Тя обърна бухалката и го цапна с дебелия край, и този път той не успя да се наведе. Улучи го право в устата, потече му кръв и той залитна назад.
— Кучка такава! — изрева той и изплю кръв. — О, ще ми платиш за това.
— Спри! — каза тъпанарят от бара, който се бе облегнал на вратата и бе скръстил ръце. — Нали сложи цялата доза в бутилката? И тя я изпи?
Йън кимна. Той измъкна един чорап от купчината пране и го притисна към устата и носа си. Хубаво. Тя се надяваше чорапът да е мръсен. И да е от крак на спортист.
— Значи трябва само да изчакаме още няколко минути — отбеляза тъпанарят. — Тя няма къде да отиде, освен да легне. — Плесна длан с приятелите си за поздрав. Йън продължи да я гледа свирепо. Всички бяха между нея и вратата. Имаше прозорец, но той бе на втория етаж, а тя не можеше да се държи на краката си, камо ли да се катери. Клеър стискаше бухалката с изтръпналите си ръце и в ъгълчетата на очите й заблестяха искри. Всичко изглеждаше размазано. Почувства как я обгръщат горещи вълни, а после — леденостудени. Майкъл? Майкъл тук ли е? Не, Майкъл не можеше да напуска къщата…
Не усети как се свлече и седна на пода. Още държеше бухалката в ръце, но бе уморена, много уморена и й беше лошо и горещо…
Някой натисна дръжката на вратата. Клеър събра остатъка от силите си и изкрещя:
— Помощ! Извикайте помощ! Ева!
Като се ухили на Клеър с разкървавените си зъби, Йън каза:
— Някой си търси място за чукане. Не се тревожи, малката. Няма да ти сторим нищо лошо. Пък и няма да си спомняш нищо.
Тя се престори, че й е по-зле, отколкото се чувстваше в действителност (макар че наистина бе зле) и като измърмори нещо, бавно затвори очи.
— Ето това е — каза тъпанарят от кафенето. — Загуби съзнание. Сложете я на леглото.
Тя никога не бе изпадала в такава ситуация, но се опитваше да си представи как би постъпила Ева. Остави бухалката да се изплъзне леко и да падне в скута й, до крака, сякаш й бе натежала твърде много (не съвсем, но достатъчно).
И когато Йън се приближи да я сграбчи, тя го цапардоса с колкото сила можа да събере. Улучи го там, където най-много боли, и Йън се преви на две с висок бездиханен писък.