— Моника го е накарала да ме покани. Тя им е казала да направят това.
— Кучка! Добре, вземам си думите назад. Заслужава да я подпалят.
— Не! — възрази тихо Клеър. — Никой не заслужава това. Никой.
— Чудесно. Света Клеър, която винаги предлага и другата буза да я ударят. Виж, дръж се. Трябва да се махнем оттук. Сам! Хайде! Остави ги!
Сам не бе склонен да слуша.
— Обноски, момчета — каза той. — Струва ми се, че никой не ви е учил на обноски. Време е да получите добър урок, преди някой друг да пострада.
— Хей, човече… — Йън бе вдигнал ръце и се предаваше. — Сериозно. Просто се забавлявахме. Нямаше да я нараним. Не е нужно да се държиш като Чарлс Бронсън. Дори не сме я докоснали. Виж. Тя си е с дрехите.
— Не се и опитвайте — Сам продължи да гледа тъпанаря от кафенето, който вече не изглеждаше такъв хищник, а все повече приличаше на уплашено дете, изправено пред големия, лош вълк. — Аз харесвам тези момичета. Не харесвам теб. Направи си сметката. Смятай се за излишен.
— Сам! — гласът на Ева прозвуча силно и решително. — Стига си се правил на мъжкар и герой. Ние дойдохме тук, за да те открием. Хайде да се махаме и да поговорим.
— Няма да си тръгна — каза Сам, а погледът му бе прикован върху момчето, което бе хванал. — Не и докато тази принцеса от Дисни не се извини или не си загуби главата, едно от двете.
— Сам! Дойдохме да поговорим за нещо важно, а не за принцесата от Дисни!
За миг Клеър си помисли, че каквото и да каже Ева, няма да повлияе на Сам, но тогава го видя да се усмихва — не бе хубава усмивка — и пусна тъпанаря от кафенето, който се свлече на пода.
— Добре — каза той. — Представи си, че те измъчват ужасно. Непременно си помисли за всички начини, по които можех да те нараня, защото, ако чуя, че нещо подобно се е случило, искам да знаеш какво те очаква.
Тъпанарят от кафенето кимна разтреперан и като продължаваше да се подпира на стената, се придвижи към другите от компанията.
Сам се обърна към момичетата, приближи се и леко докосна Клеър по рамото.
— Добре ли си?
Клеър кимна и главата й клюмна. Това бе грешка; тя едва не се катурна, а Ева събра всичките си сили, за да я задържи изправена на крака.
Когато успя да отвори очи и да се съсредоточи отново, Сам бе отишъл до вратата.
— Какво? — попита Ева. — И между другото, запречил си изхода.
— Шшт — тихо каза Сам и те едва го чуха в силния и безмилостен ритъм на музиката.
После Клеър чу писъците.
За секунда Сам изчезна от вратата. Ева излезе в коридора, като наведе глава да погледне през перилата. Клеър също погледна.
Долу цареше хаос, но не щастливият хаос на танците. Пищящи, бутащи се групички хора, които отчаяно запушваха изходите от голямата стая, всички облечени в черно, с бели лица, тук-там имаше петна от кръв…
Кръв. Имаше кръв.
Сам хвана Ева и Клеър за раменете, завъртя ги и ги натика обратно в стаята. Погледна към Йън, който все още се бе свил до стената.
— Ти. Нулева положителна. Колко изхода има?
— Какво?… О, по дяволите, ама ти току-що ме нарече с кръвната ми група?
— Колко изхода?
— Стълбите! Трябва да поемете по стълбите!
Сам тихо изруга, отиде до килера и рязко го отвори. Той бе голям и пълен с боклуци. Тикна Клеър и Ева вътре и остави вратата отворена.
— Вие — обърна се той към четирите момчета. — Ако искате да останете живи, влизайте вътре. Ако докоснете момичетата, ще ви убия. Знаете, че говоря сериозно, нали?
— Да — тихо отговори Йън. — С пръст няма да ги пипнем. Какво става? Някаква престрелка ли?
— Да — каза Сам. — Нещо такова. Влизай.
Момчетата се напъхаха в килера. Ева издърпа Клеър към най-отдалечения ъгъл, като избута встрани купчина вонящи обувки и я остави да седне. Клекна до нея, готова за действие, и загледа момчетата. Те останаха на разстояние.
Сам затръшна вратата.
Настъпи мрак.
— Какво, по дяволите, става? — попита тъпанарят от кафенето. Гласът му трепереше.
— Има пострадали хора — каза Ева напрегнато. — Може и ти да пострадаш, ако не млъкнеш.
— Но…
— Млъкни, по дяволите!
Последва мълчание. На долния етаж музиката още дънеше, но писъците се чуваха по-силно. На Клеър отново й прималя, но положи огромно усилие и стисна здраво ръката на Ева.
— Всичко е наред — прошепна Ева. — Добре си. Много съжалявам.
— Аз се оправях — каза Клеър. Всъщност се изненада, че това бе вярно. — Благодаря, че ме спаси.
— Аз само открих Сам. Той те намери — Ева спря. — Добре, кой ме докосва?
Писклив мъжки глас се чу от мрака:
— О, по дяволите! Извинявай!
— Хубаво е, че се извиняваш.