Мълчанието в мрака бе напрегнато.
После Клеър чу тежки стъпки по коридора.
— Тихо — прошепна Ева. Нямаше нужда да го казва, Клеър го усети и знаеше, че всички го усещат. Навън се случваше нещо лошо, нещо много по-лошо от четири възбудени, глупави и жестоки момчета.
Тя почувства, че някой я докосва с ръка. Едно от момчетата — не знаеше кое точно, дали не бе Йън? — се свлече по стената до нея.
Тя хвана ръката и я стисна. Той също тихичко я стисна.
И Клеър зачака да види дали ще умрат.
10
Крясъците спряха и музиката изведнъж прекъсна. Това бе дори по-лошо. От тишината й стана студено. Клеър решително се опитваше да остане в съзнание. Въздействието на питието бе на пристъпи. Може би щеше да се оправи.
Една дъска на пода изскърца точно до вратата на килера.
Клеър почувства как ръката на момчето, която държеше, потреперя и се притисна по-силно към стената, загледана във вратата на килера, която представляваше голям черен правоъгълник, очертан в топло жълто.
Премина някаква сянка, чу се ръмжене, един мъж с пълно гърло изрева и някакво тяло падна на пода.
После се чу изстрел. Клеър подскочи и усети, че Ева и момчето също подскочиха.
— О, Боже! — прошепна той. Целият трепереше. Клеър си помисли, че единственото добро от дрогирането е, че сърцето ти не бие така учестено в извънредни ситуации. Тя се чувстваше доста спокойна, предвид събитията. Или може би свикваше да е много изплашена.
Чуха се бягащи стъпки. Парапетът в коридора изскърца. От долния етаж се носеха още викове, трополене от стъпки по стълбите, някой хукна надолу… Последва далечен остър звук от сирени.
— Ченгетата — прошепна някой, май беше тъпанарят от кафенето. Той вече не звучеше толкова арогантно. — Ще се оправим. Ще се оправим.
— Да, докато тези двете не ни издадат — промърмори друго момче. — Знаеш, за онова.
— Имаш предвид опита за изнасилване ли? — прошепна яростно Ева. — Боже, чуй се само. Онова нещо. Кажи го, както си е, задник такъв.
— Виж, беше само… съжалявам. Не искахме да я нараним. Ние просто…
— Тя е на шестнадесет, човече.
— Какво?
— Шестнадесет. Така че сега можеш да ми благодариш, че съм ти спестила престоя в затвора, защото опит за изнасилване на непълнолетна е много по-добре от действително изнасилване. Според закона. Моника ли ви насъска?
— Аз… хм… да. Тя каза, че Клеър става и че обича грубата игра. Искаше да е сигурна, че сме я спипали тук.
— Шшшшшт — прошепна Клеър изплашено. Тя чу скърцането на друга дъска. Всички се смълчаха.
Вратата се отвори и вълна от светлина ги заслепи. Клеър присви очи и се загледа в изправения на вратата мъж.
Рижа коса.
— Излизайте — каза Сам. — Бързо.
Момчетата станаха и заизлизаха един след друг. Вече не изглеждаха така арогантни и се скупчиха в ъгъла. Клеър видя, че бе държала за ръка Йън. Той я гледаше по някакъв странен нов начин, сякаш я вижда за първи път.
— Съжалявам за носа ти — каза тя.
Той примигна и рече:
— Не е толкова зле. Виж, Клеър…
— Недей.
— Ще кажете ли на ченгетата? — попита тъпанарят от кафенето.
— Не — отвърна Клеър.
— Глупости! Да — отсече Ева. — Определено да. За да не пробвате пак. Никога. И освен това, ако го направите, ченгетата ще са ви последната грижа. Нали така, Сам?
Сам кимна безмълвно.
— Хайде да се махаме оттук. Клеър, можеш ли да вървиш?
— Мога да опитам.
Но когато се изправи, земята сякаш се изплъзна под краката й, и тя падна в обятията на Ева. Ева я подхвана тромаво, като се опитваше да намери подходящ начин да я придържа, и изведнъж Клеър се озова на четири фута от земята.
О! Сам я бе взел на ръце и я носеше, сякаш бе лека като перце.
— Хей — извика тъпанарят от кафенето. Сам спря по пътя към вратата. — Сериозно говоря, съжалявам. Просто… Моника каза…
— Стига, човече — прекъсна го Йън. — Моника просто подхвърли идеята. А ние я изпълнихме. Нямаме извинение.
— Да — призна тъпанарят от кафенето. — Все едно, човече. Няма да се повтори.
— Но ако се повтори — каза Сам, — няма да занимаваме полицията. Аз ще ви открия.
Всичко се въртеше. Клеър се чувстваше зле, дезориентирана и само фактът, че бе преметнала ръце през силния, хладен врат на Сам, й помагаше да не се понесе по течението на упойващите вещества. Когато отвори очи, видя светлини… общежитието на братството ЕЕК бе потрошено. Мебелите бяха счупени, стените изрисувани, хора лежаха по пода…
По някои от тях имаше кръв.
Ева спря и сложи пръстите си на шията на едно момче, маскирано като вампир, включително и с изкуствени зъби. Сините му очи бяха отворени и вторачени в тавана. Не помръдваше.