И после всичко… спря.
Тя се смъкна от леглото, изтича до вратата и я отвори. Сам не се виждаше. Ева се бе втурнала от банята, стиснала хавлията около мокрото си тяло, а черната й коса бе залепнала по лицето.
— Какво става? — извика тя. — Майкъл? Къде е Майкъл?
Двете момичета си размениха отчаяни погледи и после хукнаха към стълбите.
Амели седеше във фотьойла, който Майкъл обикновено използваше. Изглеждаше изтощена и уморена, с наведена глава. Сам бе клекнал до нея и държеше ръката й, но се изправи, когато Ева и Клеър слязоха задъхани по стълбите.
— Тя си почива — каза той. — Тази задача отнема много енергия, много сила и много воля. Оставете я. Нека се възстанови.
— Къде е Майкъл? — настойчиво попита Ева. Гласът й трепереше. — Какво си сторил на Майкъл, негодник такъв?
— Спокойно, дете. Сам няма нищо общо. Аз го освободих — рече Амели. Тя повдигна глава и със затворени очи я опря на облегалката на стола. — Толкова много болка имаше в него. Мислех, че тук ще е щастлив, но виждам, че съм сбъркала. Такъв като Майкъл не може да остане затворен задълго.
— Какво искаш да кажеш с това, че си го освободила? — Ева заекваше, а без прикритието на готическия грим лицето й бе пепеляво. — Ти си го убила?
— Да — каза Амели. — Убих го. Сам!
Клеър не разбираше защо тя извика името на другия вампир, докато Сам не се превърна в мъглявина и посрещна друга мъглявина, която се носеше към тях през стаята. Срещата се превърна в борба, двете тела се движеха твърде бързо, за да ги следи с поглед, после битката свърши и единият лежеше по гръб на пода.
По гръб лежеше Майкъл… но не онзи Майкъл, когото познаваше. Не онзи, когото бе видяла преди пет минути да разговаря с Амели и да взема своето решение. Този Майкъл бе ужасен. Сам с мъка го удържаше, Майкъл се бореше, опитваше да го отхвърли, ръмжеше и о, Боже, кожата му… кожата му бе бледа като мрамор и пепел…
— Помогни ми да стана — обади се Амели тихо.
Клеър я погледна изумена. Амели бе протегнала царствената си ръка и очевидно очакваше да й се подчини. Клеър й помогна да стане на крака, защото бе възпитана да е учтива, и подкрепи вампирката, когато тя бе на косъм да загуби равновесие. Амели се изправи и й се усмихна едва-едва с изморен вид. После пусна ръката на Клеър и тръгна бавно и болезнено към Сам, който се бореше да успокои Майкъл.
Клеър погледна Ева, която бе отстъпила в ъгъла, свила ръце в юмруци и закрила уста. Очите й бяха огромни. Клеър я прегърна.
Амели сложи бялата си ръка върху челото на Майкъл и той веднага спря да се съпротивлява. Спря да се движи, вперил поглед в тавана, със свирепи и странни очи.
— Мир — прошепна Амели. — Мир, клето дете. Болката ще премине, гладът ще премине. Това ще помогне. — Тя бръкна в джоба на роклята си, извади много малко и тънко сребърно ножче, и направи разрез на дланта си. Кръвта й не течеше като на обикновен човек, а шурна, по-гъста от нормалното и по-тъмна. Амели сложи дланта си върху устните на Майкъл, притисна я и затвори очи.
Ева изпищя, както бе закрила уста с ръце, после се извърна и скри лице в гърдите на Клеър. Клеър я притисна в разтреперана прегръдка.
Когато Амели отдръпна ръката си, раната се затвори, а по устните на Майкъл нямаше кръв. Той затвори очи и преглътна задъхан. След няколко секунди Амели кимна на Сам, който го пусна и отстъпи, а Майкъл бавно се претърколи на една страна и срещна ужасения поглед на Клеър.
Очите му. Бяха същите на цвят, но… не съвсем. Майкъл облиза бледите си устни и тя забеляза проблясването на бели змийски зъби в устата му.
Клеър потръпна.
— Вижте го — каза Амели тихо, — най-младият от нас. Отсега нататък, Майкъл Глас, ти си един от вечните на Големия град и всичко ще е твое. Стани. Заеми мястото си сред своите хора.
— Да — каза Сам. — Добре дошъл в ада.
Майкъл се изправи на крака. Никой не му помогна.
— Това ли е? — попита Майкъл. Гласът му звучеше странно, дълбоко от гърлото, по-дълбок, отколкото Клеър си спомняше. По гърба й пролазиха тръпки. — Приключи ли?
— Да — отговори Амели. — Приключи.
Майкъл тръгна към вратата. Наложи се да спре и да се подпре на стената, но с всяка изминала секунда изглеждаше по-силен. Тази сила тревожеше Клеър.
— Майкъл — повика го Амели. — Вампирите биват убивани и мнозина знаят начините. Ако си небрежен — умираш, независимо колко закони в Морганвил ни защитават от враговете. — Амели погледна двете момичета, които стояха в ъгъла. — Вампирите не могат да живеят сред хората. Твърде трудно е и твърде изкусително. Разбирате, нали? Те трябва да напуснат къщата ти. Нужно ти е време да се опознаеш.