Майкъл погледна към Ева и Клеър — по-скоро към Клеър, сякаш не можеше да понесе да погледне Ева. Сега повече приличаше на себе си, излъчваше по-голямо самообладание. Щеше да изглежда почти нормален, ако не бе бледата кожа.
— Не — каза той. — Това е техният дом, и мой, и на Шейн. Ние сме семейство. От това не се отказвам.
— Знаеш ли защо те спрях? — попита Амели. — Защо наредих на Сам да те спре? Защото в момента не можеш да се довериш на инстинктите си, Майкъл. Не можеш да ги обичаш, защото чувствата ти към тях ще ги наранят. Разбираш ли? Не беше ли тръгнал към тези две момичета с намерение да се нахраниш от тях?
Очите му изведнъж се разшириха и помръкнаха.
— Не.
— Помисли.
— Не.
— Така е — тихо каза Сам зад него. — Знам, Майкъл, и аз съм го преживял и нямаше кой да ме спре.
Майкъл не се опита да отрича отново. Погледна право към Ева с такава ужасна болка в очите, от която сърцето ти се свива.
— Няма да се случи отново. — Откакто започна всичко това, Ева не бе казала нищо и бе шокиращо да чуят думите й, произнесени така спокойно. Така… нормално. — Познавам Майкъл. Не би направил това, ако има опасност да ни нарани. Той пръв би умрял.
— Той наистина умря — рече Амели. — Човешката част от него изчезна. Останалото е мое. — Каза го с известно съжаление, което не изненада особено Клеър. Забелязала го бе в безкрайно уморените очи на Амели, когато й помогна да стане. — Хайде, Майкъл. Нуждаеш се от храна. Ще ти покажа къде трябва да отидеш.
— Изчакай малко, моля те. — И той се отдръпна от нея и протегна ръка към Ева.
Амели понечи да му каже нещо, вероятно не, но не продума. Сам също нищо не каза, само се обърна и се отдалечи, като безцелно обикаляше стаята. Клеър неохотно пусна Ева и тя се отправи към Майкъл без никакво колебание.
Той взе ръцете й в своите.
— Съжалявам. Нямаше друг начин. — Майкъл преглътна с поглед, вперен в Ева. — Все повече го усещах, като натиск отвътре. Не го правя само за да помогна на Шейн. Нужно ми бе, за да запазя разума си. Съжалявам. Сигурно ще ме намразиш.
— Защо? — попита Ева. Проявяваше ненужна храброст, но звучеше сигурна. — Защото си вампир ли? Моля те. Обичах те и когато беше получовек. Докато си с мен, ще се справя, Майкъл. Заради тебе ще се справя.
Той я целуна, Клеър примигна и отвърна поглед. В тази целувка имаше много глад и отчаяние, и бе много лична.
Ева не се отдръпна първа.
А когато той отстъпи, пак си беше старият Майкъл, въпреки бледата кожа и странния блясък в погледа. Тази усмивка… това си бе Майкъл и всичко щеше да е наред.
С палците си избърса безмълвните сълзи на Ева, целуна я отново много нежно и каза:
— Ще се върна. Амели е права. Трябва да… — Той се поколеба, погледна Амели и после отново обърна очи към Ева. — Трябва да се захраня. Предполагам, трябва да свикна да казвам това. — Този път усмивката му изглеждаше по-мрачна. — Ще ми липсват вечерите.
— Няма — каза Сам. — Можеш да ядеш твърда храна, ако искаш. Аз го правя.
Кой знае защо, това им се стори много важно. Ето нещо, което наистина могат да запазят.
— Довечера ще приготвя вечеря — каза Клеър. — За да отпразнуваме завръщането на Шейн у дома.
— Съгласен. — Майкъл пусна Ева и отстъпи. — Аз съм готов.
— Хайде да излезем — обади се Амели. — Добре дошъл в широкия свят!
Майкъл може и да бе станал вампир, но като го гледаше как диша на свобода навън в нощта, Клеър си помисли, че той изглежда съвсем по човешки.
11
Ева се преоблече в дрехи, които Клеър наричаше „готически камуфлаж“ — черен панталон, черна копринена риза с бродирани червени черепи по яката и черна жилетка с много джобове, в които да слага разни неща. Като колове и кръстове, както се оказа.
— За всеки случай — обясни Ева, когато улови погледа на Клеър. — Какво?
— Нищо — въздъхна тя. — Само не ги използвай срещу Майкъл.
Поразена, Ева спря за секунда, после кимна. Тя все още свикваше с мисълта за Майкъл. Е, и Клеър се чувстваше по същия начин. Все очакваше да чуе китарата му от долния етаж, а и се чудеше кое време е. Още не се бе съмнало и след като провери в интернет, откри, че имат още час и половина, но ако Майкъл не се върне скоро…
Входната врата се отвори и затвори. С широко отворени очи Ева грабна един кол от джоба си, а Клеър й направи знак с ръка да остане на място, после внимателно се промъкна до ъгъла.