На прага стоеше Ричард Морел в полицейска униформа. До него бяха инспекторите Хес и Лоу, с много изтощен вид.
— Майкъл — каза Ричард и му кимна.
Той се опита да прекрачи прага, но изведнъж спря. Хес и Лоу размениха заинтригувани погледи и също опитаха да влязат. Не стана.
— Заповядайте — каза Майкъл и отстъпи. Сега вече и тримата успяха да влязат.
Ричард внимателно оглеждаше Майкъл.
— Шегуваш се — каза той. — Сигурно се шегуваш. След цялото това време тя избра теб?
Хес и Лоу се спогледаха, и двамата изглеждаха стреснати.
— Да — каза Майкъл. — И какво от това?
Ричард широко се усмихна.
— Нищо, човече. Поздравления. Целият град ще говори за теб. Свиквай с това.
Майкъл затвори вратата след тях.
— Все едно. Колко време имаме да стигнем до Шейн?
— Не много — обади се Хес. — И не знаем откъде да започнем. Нямаме следи.
— Е, имаме една. Знаем, че микробусът е минал през подземния тунел — каза Ричард. — Имаме свидетел, нали? — Той погледна Клеър и тя кимна. — Взехме всички записи от камерите и проследихме микробуса, който няколко пъти е влизал и излизал от подземния тунел и накрая е изчезнал. Проблемът ни е, че този бял микробус много си прилича с всички останали бели микробуси, особено в нощните записи на охранителните камери.
— Знаем, че бащата на Шейн има карти на Морганвил. Шейн му ги е осигурил. Сигурни ли сте, че не е споменал къде ще бъде базата за действия на баща му? — попита Хес. — Питам всички ви.
— Нищо не е казвал — отвърна Клеър. — Не и на мен. Майкъл? — Майкъл поклати глава. — Боже, не мога да повярвам, че никой не знае къде са тия мъжаги! Все трябва да са някъде!
— Всъщност двама души вероятно знаят къде са — каза Ричард. — Шейн и рокерът Дес. Един от двамата, а може би и двамата знаят кои места използва Франк.
— И никой не ги е питал? — зададе въпроса Ева и после по лицето й се изписа ужас. — О, Боже. Някой ги е питал.
— Не е толкова зле — подхвърли Лоу. — Наблюдавах ги. Добре са.
— Това не означава, че ще продължат да са добре — каза Майкъл. — Особено сега. Или такъв беше планът, Ричард? Довеждаш двамата неутрални полицаи с теб, така че твоите хора насила да изтръгнат информацията от Шейн?
Ричард бавно се усмихна.
— Знаеш ли, идеята не е лоша, но не си прав. Честно казано, си мислех, че вие знаете къде да търсим. Ако нямате предложения, можем да продължим с план Б. Никога не съм харесвал това момче.
Майкъл присви очи и Клеър почувства, че този доста неприемлив съюз се разпада.
— Чакайте — каза тя. — Мисля, че имам идея. Може би.
— Може би? — Ричард се обърна към нея. — Дано идеята е добра. Животът на приятеля ти зависи от това, а ако нещо се случи със сестра ми, кълна се, ще го подпаля.
Клеър погледна Майкъл, после Ева.
— Видях го — каза тя. — Бащата на Шейн. Беше в кафене „Комън Граундс“.
— Къде беше?
— В „Комън Граундс“. Видях го в деня, когато за пръв път срещнах Сам. Зачудих се какво прави там, но…
Ричард я прекъсна, сграбчи я за тениската и я придърпа напред.
— С кого разговаряше? С кого? — Той я разтърси.
— Хей! — Тя го плесна по ръката и се изненада, че я пусна. — Разговаряше с Оливър.
Последва тишина. Всички я гледаха втренчено, после Хес сложи ръка на челото си. Лоу каза:
— Я чакайте малко. Защо безстрашният убиец на вампири ще разговаря с Оливър? Та той знае ли кой е Оливър? Знае ли какъв е Оливър?
Клеър кимна.
— Шейн сигурно му е казал. Знае.
— А Оливър знае кой е Франк Колинс — обади се Хес. — Би го познал, като го види. Така че имаме двама смъртни врагове, които се срещат, а ние не знаем защо. Кога беше това, Клеър?
— Малко преди да убият Брандън.
Този път последва още по-дълбока тишина. Лоу и Хес се гледаха изумени, Ричард се мръщеше. След малко Лоу каза бавно:
— Някой иска ли да се обзаложи?
— Казвай, инспекторе — каза Ричард. — Ако знаеш нещо, казвай.
— Не казвам, че знам. Казвам, че мога да се обзаложа на сто долара, че Оливър е знаел за пристигането на Франк Колинс в града и е използвал Франк, за да се отърве от оня негодник, който тормози децата и създава неприятности и от когото вече няма полза.
Клеър попита:
— Защо просто не го е убил, ако е искал да умре?
— Вампирите не се избиват един друг. Не става така. А по този начин и той, и Франк са получили каквото искат. Оливър създава хаос в Морганвил, Амели губи контрол… а чух и за нападението над нея в центъра на града. Може би Оливър се е надявал да я унищожи и той да получи властта. Брандън е бил просто незначителна жертва. — Той спря и се замисли. — Тук просто правя догадки, но се обзалагам, че Оливър е дал на Франк много обещания, които не възнамерява да спази. Брандън е израз на добра воля, за да принуди Франк да се намеси. Да държи Шейн, е застраховка. Оливър в никакъв случай няма да остави Франк да продължи да убива. Хаос е едно, кървава баня е съвсем друго.