— Как ни помага това? — попита Майкъл. — Все още не знаем къде са.
Хес бръкна в джоба си и извади сгъната карта на Морганвил. Бе разделена на райони по цветове: жълто за университета, бледочервено за човешкия квартал, синьо за вампирския. Центърът на града и Площадът на Основателя бяха в черно.
— Ето — каза той и отиде до масата. Майкъл премести калъфа на китарата да не пречи и Хес разстла картата. — Травис, ти знаеш кой какво притежава около площада, нали?
— Да. — Лоу се наведе, извади очила от джоба на сакото си и погледна по-внимателно. — Така, това са складове. Валери Косомов притежава някои от тях, повечето от тези са собственост на Джозефина Лоуъл.
— Оливър притежава ли нещо тук?
— Защо точно тук? — попита Лоу.
— Искаш ли ти да отговориш, полицай Морел? — каза Хес. Ричард се доближи да разгледа картата и отбеляза нещо с пръст.
— Тунелът минава точно тук — каза той. — Това е единственото място от тунелите, където не видяхме микробусът да влиза и излиза.
— Което какво точно означава? — попита Хес.
— По дяволите! Фалшифицирали са записите. Показват се там, където не са, и ни разиграват из целия град. А се крият там, където са. — Ричард погледна към Хес, после към Лоу. — Складовете на Оливър са встрани от улица „Бонд“. Там са основно складове.
— Господа, имаме точно… — Хес погледна часовника си. — Петдесет и две минути. Да тръгваме.
Те се отправиха към вратата и всичко вървеше добре, когато Ричард Морел погледна Клеър и Ева и вдигна ръка да ги спре, като каза:
— О, няма да стане така, деца.
— Имаме право…
— Да, но ми писна от твоите права, Ева. Стойте тук.
— Но Майкъл отива! — каза Клеър и трепна, защото прозвуча като разглезено дете, а не като отговорен надежден възрастен, за какъвто искаше да мине.
Ричард направи една от гримасите на Ева.
— Звучиш като сестра ми — каза той. — Номерът няма да мине. Майкъл може да се грижи за себе си по много начини, които вие не владеете, така че оставате тук.
И Хес, и Лоу го подкрепиха.
Майкъл донякъде съжаляваше, че е обект на този спор, но изпита облекчение, че те няма да идват. Той взе ключовете от колата на Ева от подноса на масата в коридора, където Ева ги държеше.
— За всеки случай — обясни и ги пусна в джоба си. — Не че ви нямам доверие или нещо такова, а просто знам, че не ме слушате.
Затръшна вратата след разочарования протест на Ева.
Е, това беше, помисли си Клеър, а на глас каза:
— Не мога да повярвам, че ни оставиха. — И се загледа във вратата.
Ева така силно ритна вратата, че остави черна следа върху дървото и се върна в дневната. Стоя на прозореца, докато полицейската кола се отдалечи от бордюра и изчезна в нощта, после се обърна и погледна Клеър. Усмихваше се.
— Какво? — попита объркана Клеър, а Ева се ухили още повече. — Нима сме доволни, че ни оставиха?
— Да, доволни сме. Защото сега знам къде отиват — каза Ева и бръкна в джоба си. Извади друг комплект ключове и весело ги разклати. — Имам и резервни ключове. Да вървим да им спасим задниците.
Добре стана, че полицията на Морганвил бе заета с други неща, защото, според Клеър, Ева наруши всяко писано правило от закона за движението по пътищата. И то по няколко пъти. Клеър почти не си отваряше очите, само от време на време надничаше, но й се стори, че се движат много, много бързо и вземат завоите със скорост, от която инструктор по кормуване би получил удар. Добре поне, че нямаше много движение в този ранен час преди зазоряване. И това е нещо, помисли си Клеър. Тя се хвана за твърдата дръжка, когато колелата на черния кадилак изсвириха на един остър десен завой, после на още един, след което влязоха в тунелите.
— О, Боже! — прошепна Клеър.
Ако преди имаше опасност да й прилошее от пътуването, в тунела бе десет пъти по-лошо. Тя затвори очи, стисна ги здраво и се опита да диша. Това не бе най-добрият й опит да спаси някого, като се вземат предвид мракът, паниката и затворените пространства.
— Почти стигнахме — обяви Ева, а Клеър реши, че тя го каза по-скоро на себе си. И Ева не бе спокойна. А това вече бе… тревожно. — Ляв завой пред нас…
— Това не е завой! — извика Клеър и се хвана за таблото, когато Ева наби спирачки. Голямата кола поднесе и спря, като разплиска вода. — Няма изход!