— Клеър! — Ева й хвърли ключовете от колата. — Блъсни портата! Отвори я! Бързо!
— Но колата ти…
— Шибана кола Хайде, действай! Не можем да го прехвърлим през оградата!
Клеър се покатери и отново се прехвърли през лъскавото горещо желязо на оградата, като се поряза на още две-три места и почти не почувства болка, когато този път падна на земята. Изправи се и хукна към кадилака…
… Но изведнъж промени посоката, влезе на мястото на шофьора в полицейската кола и запали двигателя с ключовете, които висяха на таблото.
Това сигурно е престъпление, нали? Но при спешни случаи…
Даде на заден до края на улицата, превключи на предна скорост и натисна докрай педала на газта.
Когато приближи портата, Клеър изпищя, но успя да удържи волана, чу се трясък и тя скочи на спирачките. Портата се отвори, изкривена и потрошена. Двигателят на полицейската кола изхъхри и угасна. Клеър излезе и отвори задната врата, докато Ева подкрепяше Майкъл към колата. Той влезе и Клеър затвори вратата зад него. Ева бе права, прозорците бяха с тъмни стъкла, вероятно да предпазват полицаите вампири от слънцето. Вътре щеше да е в безопасност, надяваше се Клеър.
— Ами другите? — извика тя на Ева, която поклати глава. Двете се обърнаха да погледнат към склада, който сега бе пламнал целият, а пламъците се извисяваха на няколко метра в утринното небе. — О, Боже! О, Боже! Трябва да направим нещо!
Точно тогава две фигури, обвити в черен дим, се измъкнаха от страничната врата и се строполиха на тротоара. Ева и Клеър се спуснаха към тях. Бяха толкова черни от дима, че за миг Клеър не можа да ги познае, но после под саждите разпозна Джоу Хес. Другият беше Травис Лоу. И двамата кашляха и плюеха някаква чернилка.
— Ставай! — заповяда Ева, грабна Хес за ръката и го повлече встрани от сградата. — Хайде, стани!
Той се изправи, силно залитайки, а Клеър успя да накара Лоу да направи същото. Изминаха половината път до полицейската кола, когато Лоу седна на паркинга; кашляше силно и едва си поемаше дъх. Клеър клекна до него, искаше й се да му помогне, искаше й се проклетата пожарна да дойде…
— Закъсняхме — каза Ева, гледайки как слънцето се надига над хоризонта. — Съмна се. Закъсняхме.
Хес каза задъхано:
— Не. Не още. Ричард… взе Моника…
— Какво? Къде? — Клеър се обърна и го погледна. И Хес бе толкова зле като партньора си, но поне можеше да каже няколко думи. — Живи ли са?
— Бяха зад нас — хрипливо рече Лоу.
Клеър не се замисли. Ако се бе замислила, щеше да се откаже, но умът й не работеше, само инстинктите. Не бе само заради надеждата да спасят Шейн, а защото не можеше да остави някой да умре по този начин. Просто не можеше.
Тя чу Ева да я вика, но не спря, не можеше да спре, продължи да бяга, докато влезе в пушека, после падна на колене и запълзя в горещия задушлив мрак. Ожули си ръцете, като се опитваше да открие нещо със затворени очи. Едва дишаше, макар и приведена съвсем до земята, и всеки дъх, който успяваше да поеме, бе толкова отровен, че й носеше повече вреда, отколкото полза.
Добре, идеята бе много лоша.
Не се осмеляваше да пълзи по-навътре, в този хаос и мрак нямаше да успее да открие пътя за връщане. Нещо тежко с трясък падна до нея и огънят се разбушува над главата й. Клеър легна на пода и се сви на топка, и после, въпреки пламъците и препятствията, с мъка продължи напред. Само минутка. Още минутка и се връщам.
Не бе сигурна, че ще оцелее вътре и минутка.
Изведнъж пръстите й напипаха дреха. Клеър отвори очи и веднага съжали, защото от пушека й залютя и повече нищо не виждаше. Но вече бе хванала дрехата и — да, това бе крачол, крачол на панталон…
Една ръка се надигна и сграбчи нейната. Глас, който не разпозна, прошепна:
— Измъкни Моника.
Избухнаха нови пламъци и осветиха мрака. Тя видя, че там лежи Ричард Морел, свит до сестра си. Закриляше я. Моника погледна, по лицето й бе изписан огромен ужас. Тя протегна ръка. Клеър я пое и я издърпа обратно по пътя, по който бе дошла. Тя усети течението от въздуха, идващ през вратата, и това й помогна да се ориентира.
— Хвани брат си! — извика тя. Моника хвана Ричард за ръката, а Клеър задърпа с всичка сила, като влачеше и двамата.
Не успя.
Не бе сигурна как точно се случи… в един момент дърпаше, в следващия бе вече повалена, не можеше да диша, не можеше да спре да кашля. О, не. Не, не, не. Но не можеше и да се изправи, не можеше да се насили да помръдне.
Шейн…
Някой я сграбчи за глезените и силно я дръпна. Клеър запази достатъчно самообладание, за да не изпусне китката на Моника.