— Хей, ние сме добре, благодаря — извика Ева саркастично. — Само телесни повреди… Вижте, ние изпълнихме нашата част от уговорката. Искаме си Шейн. Веднага!
Кметът, който бе прегърнал изцапаната си със сажди дъщеря, едва погледна към тях.
— Закъсняхте — каза той.
Коленете на Клеър омекнаха. Изведнъж я осени просветление — пожарът, пушекът, ужасът. Шейн. О, не, не, не може да бъде…
Кметът изглежда се сети по изражението на лицата им какво си мислят, защото за миг се подразни.
— Не, не е това. Ричард каза, че сте на път и аз отвърнах, че ще изчакам. Не нарушавам обещанията си.
— Не много — промърмори Ева и прикри думите си с престорено кашляне. — Добре, защо тогава да сме закъснели?
— Той вече тръгна — обясни кметът. — Баща му инсценира нападение преди изгрев-слънце, когато вниманието ни бе ангажирано с пожара в склада. Извадиха Шейн и другия от клетките и убиха петима от моите хора. Бяха се запътили извън града, но този път ги спипахме. Скоро всичко ще свърши.
— Но… Шейн! — Клеър го погледна умолително. — Ние спазихме нашата част от уговорката. Моля ви, не можете ли просто да го освободите?
Кметът Морел се намръщи.
— Споразумението ни бе да го пусна, ако върнете дъщеря ми. Е, той е свободен. Ако го убият, защото се опитва да спаси оня негодник, баща си, не е моя работа — каза кметът. Той прегърна Моника и Ричард. — Хайде, деца. Искам да ми разкажете какво се случи.
— Аз ще ви разкажа какво се случи — каза ядосано Ева. — Ние спасихме живота и на двамата. Между другото, приемаме благодарности по всяко време.
От мрачния поглед, който кметът хвърли на Ева, си личеше, че не намира това за забавно.
— Ако първо не ги бяхте изложили на опасност, това нямаше да се случи — рече той. — Смятайте, че сте късметлии, задето не ви хвърлям в затвора за съучастничество с ловец на вампири. А сега, ако искате съвета ми, прибирайте се вкъщи. — Той целуна дъщеря си по мръсната коса. — Хайде, принцесо.
— Татко — обади се Ричард. — Тя е права. Те наистина спасиха живота ни.
Кметът вече изглеждаше доста раздразнен от този малък бунт в семейните редици.
— Сине, знам, че може би изпитваш благодарност към тези момичета, но…
— Просто ни кажете къде е Шейн — настоя Клеър. — Моля ви. Само това искаме.
Мъжете от семейство Морел дълго се гледаха, после Ричард каза:
— Знаете ли старата болница? На улица „Гранд“.
Ева кимна.
— „Дева Мария“? Мислех, че са съборили тази сграда.
— Определена е за събаряне в края на седмицата — каза Ричард. — Ще ви заведа там.
Клеър почти се разплака, такова облекчение почувства. Не че сега проблемът се разрешаваше — не бе решен, но поне можеха да предприемат следващата стъпка.
— Ричард — обади се кметът, — не им дължиш нищо.
— Напротив, дължа им. — Ричард погледна Ева, после Клеър. — И няма да забравя.
Ева се ухили.
— Оооо. Не се тревожи, полицай. Няма да те оставим да забравиш.
Виждаха се вампири навън посред бял ден. Клеър реши, че това е необичайно, но осъзна колко необичайно е наистина, когато, като намали скоростта на колата, Ричард Морел подсвирна.
— Оливър е свикал войската — каза той. — Това не е добре нито за вашия приятел, нито за баща му.
По улиците около масивната сграда на старата болница се бяха подредили коли… големи коли с тъмни стъкла. Имаше и много полицейски коли, но всъщност другите возила изглеждаха заплашително. Както и хората, които стояха в сенките около сградата. Дори и в тягостната жега някои бяха облекли палта и шапки. Бяха се събрали поне стотина и много от тях бяха вампири.
В центъра, застанал на ръба между сянката и слънчевата светлина, стоеше Оливър. Носеше дълго черно кожено палто и кожена шапка с голяма периферия, а на ръцете си бе сложил ръкавици.
— О, Боже! Не мисля, че можете да сте от полза тук — каза Ричард. Оливър обърна глава към тях и излезе на слънцето. Вампирът приближи, като се движеше бавно и небрежно. — Може би трябва да ви закарам вкъщи.
Преди да успеят да кажат на Ричард „не“, Оливър бе прекосил откритото място и отвори задната врата на полицейската патрулка.
— А може би трябва да се присъедините към нас — каза Оливър и оголи зъбите си в усмивка. — А, Майкъл? Виждам, че най-после си излязъл от къщата. Поздравления за рождения ти ден. За твое добро бих предложил да си останеш на сянка тази сутрин. Не че ще имаш сили да правиш нещо друго.
И той сграбчи за гърлото Клеър, която седеше най-близо до вратата.