Майкъл бе толкова… отговорен. Клеър дори не можеше да си представи как ставаш такъв. Съзряване, предположи тя, но на нея това й се стори като път в мъгла. И представа си нямаше как се стига до там. Но пък, помисли си тя, всъщност никой не знае, човек просто го постига някак.
Зачакаха.
След около пет минути в далечината се чу вой на сирени, много слабо, защото стените бяха с изключително добра шумоизолация. Това означаваше, че сирените са наблизо. Може би са вече пред къщата. Клеър стана, натисна бутона, скрит в лъвската глава на страничната облегалка на дивана, и когато тайната врата се отвори, сирените веднага се чуха по-силно. Тя бързо слезе по стълбите и надникна в коридора. Там нямаше никой, но от долния етаж се чуха гневни крясъци, после една врата се отвори с трясък. Чу се и рев на мотори, и свистене на гуми.
— Отиват си — извика тя към горния етаж, хукна по коридора, после задъхана по стълбите надолу, да открие Шейн.
Шейн бе притиснат до стената, а баща му го държеше за гърлото. Навън полицейските сирени изведнъж спряха.
— Предател! — изкрещя бащата на Шейн. В ръката си държеше нож. — Ти си предател. За мен си мъртъв.
Клеър рязко спря, събра смелост да проговори и каза:
— Господине, по-добре се махайте оттук, ако не искате да си поговорите с вампирите.
Бащата на Шейн се извърна към нея, лицето му бе изкривено от гняв.
— Ах, ти, малка кучко — каза той. — Настрои сина ми срещу мен.
— Не! — Шейн сграбчи ръката на баща си, като се опитваше да го накара да пусне ножа. — Недей…
Клеър отстъпи. За секунда никой не помръдна, после бащата на Шейн го пусна и хукна към вратата на кухнята. Шейн се свлече на колене, като едва си поемаше въздух, а Клеър стигна до него тъкмо когато предната врата се отвори с трясък. Ключалката бе разбита и полицаите нахлуха.
— О, Боже! — прошепна Шейн. — Ама че гадост Тъкмо бяхме оправили вратата.
Клеър се притисна до него ужасена, а полицаите се втурнаха в къщата.
3
Шейн не искаше да разговаря с ченгетата. Нито за баща си, нито за каквото и да било. Просто седеше отпуснат, с наведен поглед и отказваше да отговаря на въпроси на дежурните полицаи. Клеър не знаеше какво да каже — или, което бе по-важно, какво да не каже — и многократно измърмори: „Не знам“ и „Бях в стаята си.“ Ева, която според Клеър бе запазила необичайно самообладание, се намеси и каза, че бе чула натрапниците да чупят разни неща на долния етаж и бе натикала Клеър в стаята си, и заключила вратата, за да се защитят. Звучеше правдоподобно. Клеър подкрепи думите й, като постоянно кимаше.
— Вярно ли е? — Зад ченгетата се чу непознат глас, те се дръпнаха, за да направят път на новодошлите. Двамата непознати приличаха на инспектори, в спортни якета и панталони. Едната беше бяла като сняг жена, с очи като огледала. Другият беше висок мъж, с прошарена, късо подстригана коса.
Носеха златни значки на коланите си. Така значи. Инспектори.
Инспектори вампири.
Ева се бе умълчала със сключени в скута си ръце. Държеше се внимателно и дружелюбно:
— Да, госпожо — каза тя. — Точно така беше.
— И вие нямате никаква представа кои са били тези загадъчни натрапници? — попита мъжът вампир. Видът му плашеше. Бе сдържан, суров и страшен. — Не сте ги виждали преди.
— Изобщо не ги видяхме, сър.
— Защото сте се били заключили в стаята си. — Той се усмихна и вампирските зъби блеснаха. Ясно предупреждение. — Надушвам страх. Излъчвате го като миризмата на пот. Страхотно.
Клеър потисна порива си да се разхленчи. Хората полицаи се бяха дръпнали, един-двама изглеждаха притеснени, но нямаше да се намесят в това, което се случваше. А всъщност не се случваше нищо, нали? Имаше си правила и тем подобни. Все пак те бяха жертвите!
Но пък не смяташе, че вампирите ги е грижа за жертвите.
— Оставете ги — каза Шейн.
— Я, ама това нещо говори! — каза жената и се засмя. Тя клекна, елегантна и спокойна, и се опита да погледне Шейн в лицето. — Рицар, който защитава безпомощните. Очарователно. — Имаше старинен акцент, нещо като немски. — Нямаш ли ни доверие, рицарю? Не сме ли твои приятели?
— Зависи — отговори Шейн и я погледна в очите. — Вие от Оливър ли получавате заповеди, или от Основателя? Защото, ако докоснете, когото и да е от нас, ще трябва да давате обяснения на нея. Знаете кого имам предвид.
Развеселеното изражение изчезна от лицето й.
Партньорът й издаде звук, наподобяващ нещо средно между смях и ръмжене.