Той прие аргумента, като сви рамене.
— Как стана?
— Искаш да кажеш кой? Амели. Тя бе тук и той я помоли. — Клеър го изгледа продължително, преди да нанесе окончателния удар. — Той я помоли, защото искаше да има възможност да напуска къщата.
Шейн изглеждаше съкрушен. Приседна на ръба на леглото и я гледаше с наранени и уязвими очи. С онзи поглед, от който сърцето й се късаше.
— Не — каза той. — Не и заради мен. Кажи ми, че не е…
— Той каза, че не е. Или поне не съвсем. Трябваше да го направи, Шейн. Не можеше да продължава да живее така, поне не вечно.
Шейн отвърна поглед.
— Боже! Имам предвид, че той знае какво изпитвам към вампирите. А сега живея с вампир. Сега съм най-добрият приятел на вампир. Това не е добре.
— Не е нужно и да е зле — каза тя. — Шейн, не се ядосвай, става ли? Майкъл направи нужното според него.
— Нали това правим всички ние. — Той се отпусна назад в леглото, като сложи ръце под главата си и се загледа в тавана. — Беше дълъг ден.
— Да.
— И така, имаш ли планове за довечера? Защото аз изведнъж се оказах свободен.
Разсмиваше я дори когато знаеше, че не й е до смях. Шейн се претърколи и се облегна на един лакът и от нежността, с която й се усмихна, дъхът й замря в гърлото. Той протегна ръка и подръпна косата й с усмивка, а после каза:
— Ти беше върхът днес. Герой.
— Аз? Не може да бъде.
— Да, ти. Спаси живота на много хора, Клеър. Признавам си, че някои от тях ги предпочитам мъртви, но все пак. Дори мисля, че спаси баща ми. Ако бе взривил онази сграда и бе убил хората, нямаше да му се размине. Нямаше да го оставя. — Просто се гледаха и Клеър почувства, че у тях нараства възбуда, която ги привлича един към друг. Видя как той се наклони към нея, привлечен от същото, как протегна ръка и бавно я прокара по босия й крак.
— И така, какъв е планът, герой? Искаш ли да гледаме филм?
Тя се почувства щура. Щура, и странна, и изпълнена с несигурност.
— Не.
— Да убием няколко зомбита на видеоиграта?
— Не.
— Ако се стигне до игра на карти, ще скоча от… какво правиш?
Тя се изтегна на леглото и го загледа.
— Нищо. Ти какво искаш да правим?
— О, да не слизаме долу.
— Защо не?
— Нямаш ли занятия утре?
Тя го целуна. Не бе невинна целувка, нищо подобно. Почувства се като розите на долния етаж, тъмни, червени и пълни със страст, и за нея това бе ново усещане, толкова ново, че не можеше да спре порива да го направи сега, защото почти го бе загубила, и…
Шейн опря чело в нейното и прекъсна целувката задъхан, сякаш се давеше.
— Почакай — каза той. — Намали темпото. Няма да ходя никъде. Знаеш това, нали? Не трябва да се престараваш, за да ме задържиш тук. Е, докато не…
— Млъквай!
Той млъкна и пак впи устни в нейните. Този път целувката бе по-бавна, топла, после по-гореща. Тя мислеше, че никога няма да може да му се насити, чувството я разтърсваше като горещо течение и я озаряваше вътрешно. Озаряваше я по начин, който знаеше, че не е добър, или по-скоро не й бе позволен.
— Искаш ли да се позабавляваме? Бейзбол? — попита тя. Шейн отвори очи и спря да гали косата й.
— Какво?
— Първа база — каза тя. — Вече си там с целувките.
— Няма да препускам през базите.
— Е, можеш да се постараеш да стигнеш поне до втора база.
— Боже, Клеър. В миналото в такива моменти се опитвах да се разсейвам с бейзболна статистика, а сега ти взе, че развали всичко. — Още една влажна, гореща целувка и ръцете му, леки като перце, се спуснаха по врата й, по раменете, докосвайки кожата й по оголените от тънката нощница места. Надолу…
— По дяволите. — Той се претърколи по гръб, дишаше тежко и отново се загледа в тавана.
— Какво? — попита тя. — Шейн?
— Можеше да умреш. Ти си на шестнадесет, Клеър.
— Почти седемнадесет. — Тя се премести до него и се притисна по-плътно.
— Да, това оправя нещата. Виж…
— Искаш да чакаш ли?
— Да. Е, очевидно, не е предпочитаният ми избор, но сега май често си променям решенията. Работата е там, че… не искам да си тръгна. — Прегърна я и всичко в света загуби значение, освен топлината на тялото му до нейното, шепотът му и силно ранимата нужда, стаена в очите му. — Няма да ми е лесно да кажа не. Така че, помогни ми.
Сърцето й биеше силно.
— Искаш ли да останеш?
— Да. Аз… — Той отвори уста, после я затвори, после заговори отново. — Трябва да остана. Нуждая се от теб.
Тя го целуна много нежно.
— Тогава остани.
— Добре, но що се отнася до любовния бейзбол, стигам само до втора база.