Выбрать главу

Заровете прогаряха дупка в джоба на панталона му. Мислите му препускаха в десетки опасни посоки, всички много лоши. Искаше, нуждаеше се да убие някого. Чувстваше се така от дълго време и това бе мръсната му малка тайна.

Другите конници знаеха историята, знаеха дори как бе започнала.

Някога Шейфър бе обикновен английски войник, но бе прекалено амбициозен, за да остане в армията. Беше прехвърлен в МИ6 с помощта на бащата на Люси. Той смяташе, че в МИ6 има повече възможности за издигане в кариерата.

Първото назначение на Шейфър бе в Банкок, където той се запозна с Джеймс Уайтхед, Джордж Бейър и накрая с Оливър Хайсмит. Уайтхед и Бейър няколко седмици обработваха Шейфър, като го подготвяха за една специална задача: той трябваше да стане атентатор, техният личен убиец за особено неприятни мокри поръчки. През следващите две години той извърши три убийства в Азия и откри, че наистина харесва чувството за власт, което убийствата му даваха. Оливър Хайсмит, който ръководеше Бейър и Уайтхед от Лондон, веднъж му каза да деперсонализира акта на убийството, да мисли за него като за игра и Шейфър направи точно това. Той никога не спря да извършва убийства.

Шейфър включи компактдиск уредбата в ягуара. Силно, за да заглуши безбройните гласове, които вилнееха в главата му. Старите рокери Джими Пейдж и Робърт Плант подеха дует в колата му.

Излезе на заден ход от алеята пред къщата си и пое надолу по „Трейси Плейс“. Натисна газта и вдигна почти сто и десет в разстоянието от дома си до Двайсет и четвърта улица.

Време за ново самоубийствено каране? — запита се той.

Червени светлини примигнаха от страната на Двайсет и четвърта улица. Шейфър наруга патрулната кола, която се зададе след него.

По дяволите!

Спря ягуара до тротоара и изчака. Мозъкът му крещеше.

— Тъпанари! Шибани изроди! И ти също си тъпанар! — каза си, шептейки високо. — Прояви малко самоконтрол, Джеф. Овладей се. Хайде, стегни се! Веднага!

Патрулната кола спря плътно зад него. Видя, че вътре седят двама полицаи.

Единият от тях слезе бавно и се приближи до ягуара от страната на шофьора. Ченгето ходеше наперено като някакъв шибан американски филмов герой. На Шейфър му се искаше да го отнесе с един изстрел. Знаеше, че може да го направи. Имаше полуавтоматичен пистолет под седалката. Докосна дръжката му и се почувства по-добре.

— Шофьорската книжка и регистрацията на колата, сър — каза ченгето с непоносимо самодоволен вид.

Някакъв изкривен глас се обади пискливо в главата на Шейфър:

Застреляй го веднага. Всички ще се побъркат, ако застреляш полицай.

Той подаде поисканите документи и някак успя да докара страхлива усмивка.

— Вкъщи ни свършиха памперсите. Наложи се едно спешно посещение на денонощния супермаркет. Знам, че карах много бързо. Заради бебето. Вие имате ли деца?

Полицаят не каза нито дума, никаква проява на любезност. Написа глоба за превишена скорост. Направи го съвсем бавно.

— Заповядайте, господин Шейфър. — Патрулният полицай му подаде фиша за глобата и каза: — А, между другото, ние те наблюдаваме, боклук такъв. Следим всяка твоя крачка. Не си се измъкнал от това, че уби Патси Хамптън. Само си мислиш, че си се измъкнал.

Един чифт фарове светна и изгасна, светна и изгасна от страната на улицата, където преди няколко минути се бе намирала полицейската кола.

Шейфър се взря в тъмнината като присви очи. Позна колата, черно порше.

Крос беше там и го гледаше. Алекс Крос нямаше да се откаже.

105.

Андрю Джоунс седеше до мен в тъмното купе на поршето. Работехме в тясно сътрудничество от почти две седмици. Джоунс и Службата за сигурност бяха твърдо решени да спрат Шейфър, преди да е извършил ново убийство. Освен това следяха Войната, Глада и Завоевателя.

Гледахме мълчаливо как Джефри Шейфър бавно обърна колата и се върна в къщата си.

— Видя ни. Познава колата ми — казах аз. — Това е добре.

Не можех да зърна лицето на Шейфър в тъмнината, но почти усещах какъв огън гори в главата му. Знаех, че е превъртял. Думите убиец маниак продължаваха да се въртят в съзнанието ми. Двамата с Джоунс наблюдавахме един убиец маниак и той се движеше на свобода. Беше се измъкнал, въпреки че бе извършил убийство — няколко убийства.