— Трябва да поговорим, Джеф.
— Да говорим, да говорим. — Шейфър поклати глава, намръщи се, после се засмя дрезгаво. — Не, няма за какво да говорим. Разговорите са толкова отегчителни. Едно време се научих да убивам и това ми харесва много повече от говоренето. Не, всъщност го обичам до смърт.
— Ти наистина си луд — възкликна Хайсмит, а сивкавосините му очи се разшириха от страх.
Той най-после разбра кой е Шейфър, вече не теоретизираше. Разбра го до дън душа.
— Не, всъщност не съм луд. Знам съвсем точно какво правя — винаги съм знаел, винаги ще зная. Правя разлика между добро и зло. Пък и виж кой ми го казва: Ездачът на белия кон.
Шейфър тръгна бързо към Хайсмит.
— Това не е кой знае каква битка — така ме научиха да правя в Азия. Ти ще умреш, Оливър. Поразителна мисъл, нали? Още ли мислиш, че това е някаква шибана игра на фантазии?
Неочаквано Хайсмит скочи на крака. Шейфър не се изненада, той знаеше, че Хайсмит не би могъл да извърши убийствата в Лондон от инвалидната си количка. Хайсмит бе почти метър и осемдесет, но се оказа изненадващо бърз за ръста си. Ръцете му бяха огромни.
Но Шейфър бе по-бърз. Той удари Хайсмит с дръжката на пистолета си и Завоевателя се свлече на коляно. Шейфър го удари втори път, после трети и Хайсмит се строполи на пода. Стенеше силно и плюеше кръв. Шейфър го ритна в бъбреците, после в коляното, в лицето.
Наведе се и притисна дулото на пистолета към широкото чело на Хайсмит. Чу далечен шум от бягащи стъпки по коридора. Лошо — идваха за него.
Бързо, бързо.
— Закъсняха — каза той на Завоевателя. — Никой не може да те спаси. Освен мен, Завоевател. Каква е играта? Посъветвай ме! Да те пощадя ли?
— Моля те, Джеф, не. Не можеш да ме убиеш така. Все още можем да си помогнем.
— Бих искал да удължа този миг, но трябва да бягам. Хвърлям заровете. Мислено. О, лоша новина, Оливър. Падна се край. Губиш играта.
Пъхна дулото на пистолета в месестото дясно ухо на Хайсмит и стреля. Изстрелът разпръсна мозъка на Завоевателя из цялата стая. Шейфър само съжали, че не бе успял да измъчва Оливър Хайсмит много, много по-дълго.
После побягна и изведнъж го осени една мисъл, която истински го изненада: имаше за какво да живее. Това бе чудесна, чудесна игра.
Искам да живея.
115.
Сампсън и аз тичахме към уединеното крило на хотела, където бе наел апартамент Оливър Хайсмит. Чуваха се изстрели, но не можехме да бъдем навсякъде. Чувахме съобщения за изстрели по целия път до хотела.
Не бях готов за кървавата сцена, която намерихме. Двама от английските агенти бяха застреляни в двора. Бях работил и с двамата, точно както с Патси Хамптън.
Джоунс и един друг агент, както и група местни детективи вече се бяха събрали в апартамента на Хайсмит. Стаята бе като кошер. Всичко бе преобърнато в хаос и кръв само с един изблик на убийствена лудост.
— Шейфър е минал през двама от моите хора, за да стигне до тук — каза сърдито Джоунс. Гласът му бе напрегнат и тъжен. Пушеше. — Застрелял е Лора и Гуин. Хайсмит също е мъртъв. Още не сме намерили Джордж Бейър.
Коленичих и набързо огледах раната в черепа на Оливър Хайсмит. Не бе приятна гледка. Беше застрелян от упор, зееше огромна рана. Знаех от Джоунс, че Шейфър е мразел интелигентността на възрастния мъж и сега бе пръснал мозъка му.
— Казах ти, че обича да убива. Трябва да го прави, Андрю. Не може да спре… Уайтхед! — продължих аз. — Краят на играта.
116.
Карахме по-бързо, отколкото бе безопасно, по тесния виещ се път към дома на Джеймс Уайтхед. Не беше далече.
Подминахме една табела, на която пишеше „Малардс Бийч — Сан Антонио“.
И Сампсън, и аз мълчахме, потънали в мислите си. Постоянно мислех за Кристин, не можех да спра образите, които нахлуваха в съзнанието ми.
Тя е при нас. Още ли бе вярно?
Не знаех и само Шейфър или вероятно Уайтхед можеше да ми каже отговора. Исках да ги заловим и двамата живи, ако е възможно. Всичко на този остров, екзотичните аромати и гледки ми напомняха за Кристин. Опитвах се, но не можех да си представя добър завършек на всичко това.
Отправихме се към плажа и скоро подминахме няколко частни къщи и няколко много големи имения с дълги виещи се алеи, които се простираха на повече от сто метра от пътя.