Нямах представа колко е дълбока водата там, където бяхме.
Очите на Шейфър бяха широко отворени, устата му — също; дробовете му сигурно вече се пълнеха с вода.
Запитах се дали не съм му счупил врата с ритника си. Мъртъв ли беше, или само в безсъзнание? Почувствах известно задоволство при мисълта, че може би съм счупил врата на Невестулката.
После това загуби значение. Всичко загуби значение. Не ми остана повече въздух. Имах чувството, че гърдите ми ще се сплескат. Тялото ми пламна в огън. В ушите ми зазвуча някакво непоносимо звънтене. Бях замаян и започнах да губя съзнание.
Пуснах Шейфър, оставих го да се свлече към дъното. Нямах избор. Не можех да мисля повече за него. Трябваше да стигна до повърхността. Повече не можех да задържам дъха си.
Заплувах трескаво нагоре, избутвах водата, ритах с всичка сила. Не вярвах, че ще успея, бях прекалено далече от повърхността.
Не ми остана въздух.
И тогава видях лицето на Сампсън, надвесено над мен. Близо, съвсем близо. Това ми даде сила.
Главата му се очертаваше на фона на синьо-черното небе, осеяно със звезди.
— Готин — извика той, когато най-после подадох глава.
Той ме задържа, докато си поема въздух, скъпоценен въздух. И двамата плувахме на едно място известно време. Главата ми беше замаяна.
Очите ми оглеждаха повърхността за някаква следа от Шейфър. Зрението ми беше замъглено, но не го видях. Бях сигурен, че се е удавил.
Двамата със Сампсън бавно заплувахме към брега.
Не бях получил това, което ми трябваше. Не бях успял да науча истината, преди Шейфър да се удави.
Един-два пъти обръщах глава назад, за да се уверя, че Шейфър не ни следва, но него го нямаше. Не се виждаше никъде. Чуваше се единствено звукът от нашите уморени ръце, порещи водата.
120.
Отне ни още две изтощителни денонощия да приключим с разследването на местната полиция, но това беше добре, имах върху какво да се съсредоточа, какво да държи мислите ми заети. Вече не се надявах да открия Кристин или поне да науча какво се бе случило с нея.
Знаех, че има минимална възможност не Шейфър да е отвлякъл Кристин, да е бил някой луд от миналото ми, но изобщо не мислех за тази вероятност. Не можех да се заловя за нея. Бе прекалено откачена идея, дори и за мен.
В началото не можех да скърбя, но сега чудовищният завършек на съдбата на Кристин ме връхлетя с цялата си брутална сила. Чувствах се, сякаш внезапно цялото ми тяло е станало кухо. Постоянната тъпа болка, която усещах от толкова време, сега стана остра и режеща и пронизваше сърцето ми всеки миг, в който бях буден. Не можех да спя, но и никога не се чувствах напълно буден.
Сампсън разбираше какво става с мен. Не можеше да каже нищо, с което да ми помогне, но все пак ми приказваше разни неща, за да ме разсейва.
Нана ми се обади в хотела и аз веднага познах, че това е работа на Сампсън, макар и двамата да отричаха. Джени и Деймън също се обадиха, и двамата бяха мили и сладки, пълни с живот и надежда. Дори домъкнаха и котката Роузи до слушалката за едно приятелско „мяу“. Не споменаха Кристин, но знаех, че тя е и в техните мисли.
Последната ни вечер на острова със Сампсън вечеряхме с Джоунс. Бяхме се сприятелили с него и той най-после ми разкри някои факти, които бе премълчал преди от съображения, свързани с британската Служба за сигурност. Искаше да ми помогне да приключа тази история, чувстваше, че го заслужавам.
Още през 1989-а, след като постъпил в МИ6, Шейфър бил вербуван от Джеймс Уайтхед. Уайтхед на свой ред бил подчинен на Оливър Хайсмит, също както и Джордж Бейър. Шейфър извършил поне четири наказателни операции в Азия през следващите три години. Подозирало се, макар че никога не било доказано, че той, Уайтхед и Бейър са убивали проститутки в Манила и Банкок. Тези убийства очевидно са били предшественици на убийствата в „Саутийст“ и на самата игра. Казано накратко, това бе най-големият скандал в историята на Службата за сигурност. Но той бе успешно прикрит. Джоунс искаше това да си остане така и аз нямах особени възражения. И без това имаше достатъчно злощастни истории, които караха хората да възприемат с цинизъм собствените си правителства.
Вечерята ни завърши към единайсет и с Джоунс си обещахме да поддържаме контакт. Имаше една доста неприятна новина, но никой не искаше да подчертава значението й: тялото на Джефри Шейфър не бе открито. Завършекът можеше да бъде много по-добър.