Със Сампсън имахме билети за първия полет до Вашингтон във вторник сутринта. Самолетът излиташе в девет и десет.
Онази сутрин небето бе осеяно с черни облаци. Проливният дъжд трополеше по покрива на колата по целия път от хотела до летището. Край пътя бягаха ученици и се криеха под големи листа от бананови дървета.
Пороят успя да ни намокри здравата, когато притичахме от навеса пред офиса за коли под наем до входа на летището. Дъждът беше студен и подейства добре на главата ми, макар че залепи ризата за гърба ми.
— Хубаво ще е да се приберем у дома — каза Сампсън, когато най-после се скрихме на сухо под металния покрив, боядисан в яркожълто.
— Готов съм да си тръгваме — съгласих се и аз. — Липсват ми Джени, Деймън и Нана. Липсва ми и това да съм си вкъщи.
— Ще намерят тялото — каза Сампсън. — На Шейфър.
— Знам за кого говориш.
Дъждът барабанеше безмилостно по покрива на летището и аз се замислих колко мразя да летя в такива дни — но все пак се радвах, че ще се прибера у дома, че този кошмар ще свърши. Той се бе настанил в душата ми, в живота ми. В известен смисъл това бе не по-малко игра от тази, която играеше Шейфър. Този случай ме бе обсебил от повече от година. Стига толкова.
Кристин ме бе помолила да се откажа от него. Нана също ме бе молила, но аз не ги послушах. Може би не бях успявал да видя живота и действията си така ясно, както ги виждах сега. В края на краищата, смятах, че аз съм отговорен за отвличането и убийството на Кристин.
И двамата със Сампсън носехме по една черна пътна чанта. Не приличахме особено на хора, тръгнали на почивка. Изглеждахме си като полицаи.
Чух някакъв глас да вика силно зад нас и се обърнах да видя каква с причината за суматохата.
Беше един от местните детективи, Джон Антъни, той крещеше името ми, опитвайки се да надвика шума в терминала, и тичаше към нас. На няколко крачки зад него тичаше Андрю Джоунс, който изглеждаше изключително разтревожен.
Джоунс и Антъни на летището? Какво, за бога, ставаше? Какво можеше да се е объркало?
— Невестулката? — въпросът ми прозвуча като ругатня.
Ние със Сампсън спряхме и ги изчакахме. Почти не исках да чуя какво имат да ни кажат.
— Трябва да се върнеш с нас, Алекс. Ела с мен — каза Джоунс леко задъхан. — Свързано е с Кристин Джонсън. Изскочи нещо. Ела.
— Какво е? Какво се е случило? — попитах Джоунс, после се обърнах към детектив Антъни, след като англичанинът не ми отговори.
Антъни се поколеба, но накрая каза:
— Не сме сигурни. Може да не излезе нищо. Но един човек твърди, че я е виждал. Може да се окаже, че е тук, в Ямайка. Ела с нас.
Не можех да повярвам на ушите си. Усетих как ръката на Сампсън се стяга около рамото ми, но всичко друго изглеждаше нереално, като в сън.
Историята още не бе свършила.
121.
По пътя от летището Андрю Джоунс и детектив Антъни ни разказаха какво бяха научили. Усещах, че се опитват да не ми вдъхват напразни надежди. Бях попадал в същата уязвима ситуация много пъти, но не и като жертва на престъпление.
— Снощи заловихме един дребен крадец, който се опитваше да ограби една къща в Очо Риос — каза Антъни, докато караше. Четиримата се бяхме натъпкали в неговата тойота. — Каза, че може да ни предложи информация, която ще ни заинтересува. Заявихме му, че ще чуем какво има да казва и тогава ще решим. Той обясни, че някъде по хълмовете на изток от Очо Риос, близо до град Юъртон, държат някаква американка. Там понякога живее една група скитници.
— Аз чух за това едва тази сутрин. Обадих се на Антъни и се втурнахме към летището. Мъжът казал, че жената се нарича Бютитюд. Не бил чувал друго име. Позвъних в хотела ви, но ни казаха, че вече сте тръгнали към летището. Така че решихме първо да ви извикаме.
— Благодаря ви — казах накрая, осъзнавайки, че навярно ми бяха казали всичко, което знаеха.
Сампсън се обади.
— Но защо този услужлив крадец се появява точно сега, след толкова време?
— Каза, че преди няколко вечери имало някаква стрелба и всичко се променило. Щом белите мъже били убити, жената вече не била важна. Това бяха неговите думи.
— Познаваш ли тези хора — попитах детектив Антъни.
— Мъже, жени, деца. Да, имал съм си работа с тях и преди. Пушат много ганджа. Изповядват някаква хибридна религия, обожават император Хайле Селасие. Някои от тях извършват дребни кражби. Общо взето, не ги закачаме много.