Выбрать главу

— Но не се срещат по време, когато някой от тях е дежурен?

— Не, доколкото ми е известно. Действат внимателно. Срещат се в свободното си време.

Питман се намръщи и поклати глава.

— Много лошо. Така е трудно да се докаже, че вършат нещо нередно.

— От това, което дочух, те са убедени, че участъкът не използва ресурсите си, за да разследва поредица от неразкрити убийства в „Саутийст“ и някои части на „Нортийст“. Повечето жертви са чернокожи или испаноговорещи жени.

Челюстта на Питман се напрегна и той отмести поглед от Хамптън.

— Числата, които Крос цитира, са пълна глупост — каза той гневно. — Шибана измислица. За него това е политика. Колко финансови средства можем да отделим за убийствата на наркоманки и проститутки в „Саутийст“? Престъпници убиват други престъпници. Знаеш какво става в черните квартали.

Хамптън отново кимна, демонстрирайки съгласието си при всеки удобен случай. Страхуваше се да не е загубила доверието му, да не е сгрешила, като му бе казала истината.

— Те мислят, че поне някои от жертвите са невинни жени от тези квартали. Онази сестра от спешното отделение, която е била убита през уикенда — тя е била приятелка на Крос и на детектив Джон Сампсън. Крос смята, че е възможно в „Саутийст“ да вилнее убиец, който убива жени.

— Сериен убиец в гетото? Я стига. Не сме виждали такова чудо. Серийните убийства са рядкост и в центъра на града. Защо сега? Защо тук? Защото детектив Крос иска да залови такъв, ето защо.

— Крос и другите биха възразили, като кажат, че въобще не сме се опитали сериозно да хванем убиеца.

Малките очички на Питман внезапно прогориха черепа й.

— И ти ли си съгласна с тези тъпотии, детектив Хамптън?

— Не, сър. Нито съм съгласна, нито несъгласна. Знам със сигурност, че полицията не разполага с достатъчно хора и средства, където и да е из града, освен може би на Капитолийския хълм. Ето това е въпрос на политика и е възмутително.

Питман се усмихна на отговора й. Той осъзнаваше, че тя малко го занася, но въпреки това я харесваше. Обичаше да стои в една стая с Патси Хамптън. Беше такава кукличка, истинско сладурче.

— Какво знаеш за Крос, Патси?

Тя усети, че Питман е изпуснал парата. Сега искаше да поговорят по-непринудено. Беше сигурна, че той я харесва, че си пада по нея, но бе прекалено задръстен, за да посмее да изрази желанията си, слава богу.

— Знам, че Крос работи в полицията от малко повече от осем години. В момента е свръзка между полицията и ФБР работи към програмата за разкриване на особено тежки престъпления. Има добра репутация като криминален психолог, доколкото съм чувала. Защитил е докторска дисертация по психология в „Джон Хопкинс“. Преди да дойде при нас, три години е имал частна практика. Вдовец, с две деца, свири джаз на пианото си вкъщи. Това достатъчно ли е? Какво още искате да знаете? Написала съм си домашното. Познавате ме — завърши Хамптън и се усмихна.

Сега и Питман се усмихваше. Имаше малки раздалечени зъби и винаги й напомняше на беглец от Източна Европа или на руски гангстер, може би.

Все пак детектив Хамптън се усмихна. Знаеше, че той обича тя да си играе с него, стига да е уверен, че го уважава.

— Някакви важни коментари на този етап? — попита той.

„Ти си нещастен тъпанар“ — каза наум Патси Хамптън, но само поклати глава.

— Притежава някакъв чар. Има връзки в политическите кръгове. Разбирам какво ви тревожи.

— Мислиш ли, че Крос е привлекателен?

— Казак ви, има излъчване. Наистина. Някои го сравняват с младия Мохамед Али. Мисля, че тази роля му допада от време на време: да танцува като пеперуда, да жили като пчела. — Тя се засмя отново, той също.

— Ще пипнем Крос — каза Питман. — Ще го изпратим с шут обратно в частната практика. Почакай и ще видиш. И ти ще ми помогнеш за това. Съгласна ли си, детектив Хамптън? Ти виждаш нещата в цялост. Точно това ми харесва у теб.

Тя отново се усмихна.

— И аз това харесвам у себе си.

16.

Британското посолство се намира в обикновена, типична държавна сграда на Масачузетс Авеню 3100. От двете й страни са домът на вицепрезидента и Обсерваторията. Резиденцията на посланика е внушителна постройка с високи бели колони, а истинските офиси на посолството се намират в тази обикновена сграда.