Най-после тръгнах надолу. Бях си взел свободна вечер и бях толкова нервен, разсеян и напрегнат, колкото не ми се бе случвало да съм от много време. Нана и децата знаеха, че става нещо, но не знаеха какво и това направо подлудяваше тримата ми любими любопитковци.
— Тате, кажи ми какво става, моооооля те! — помоли ме Джени, събрала длани като за молитва.
— Казах ти, не и не, и не. Дори и на колене да ми паднеш — казах аз и се усмихнах. — Имам среща тази вечер. Просто среща. Това е всичко, което трябва да знаете.
— С Кристин ли? — попита Джени. — Поне това можеш да ми кажеш.
— Това си е моя работа — отвърнах, докато си връзвах вратовръзката пред огледалото до стълбите. — И теб не те засяга, моя любопитна приятелко.
— Издокарал си се в най-хубавия си костюм, обувките за танци, с красива вратовръзка. Толкова си красив.
— Добре ли изглеждам? — обърнах се и попитах личния си моден консултант. — За срещата?
— Изглеждаш фантастично, тате. — Моето момиченце грейна в усмивка и знаех, че мога да й вярвам. Очите й бяха като блестящи огледала, които винаги казваха истината. — Знаеш, че е така. Знаеш, че си греховно красив.
— Ето, това е моето момиче — засмях се аз.
Греховно красив. Чула го е от Нана, несъмнено.
Деймън изимитира сестра си.
— „Изглеждаш фантастично, тате.“ Каква подмазвачка. Какво се опитваш да изкопчиш от татко, Джени?
— Добре ли изглеждам? — обърнах се към Деймън.
Той погледна измъчено към тавана.
— Изглеждаш супер. Какво си се впрегнал толкова? На мен можеш да кажеш. Като мъж на мъж. Какво толкова ще става?
— Отговори на горките деца! — обади се най-после и Нана.
Погледнах към нея ухилен до уши.
— Не използвай „горките деца“, за да изпълниш нормата си от клюки за деня. Е, тръгвам — съобщих им. — Ще се върна преди изгрев. Буу-хаа-хааа. — Изревах като чудовище и тримата направиха възмутени физиономии.
Беше минута или две преди осем, когато излязох на верандата. Пред къщата спря дълга черна лимузина „Линкълн Таун Кар“. Беше пристигнала навреме и аз не исках да закъснявам.
— Лимузина? — ахна Джени и едва не припадна на верандата. — Ще излизаш с лимузина?
— Алекс Крос! — извика Нана. — Какво става тук?
Слязох по стъпалата буквално танцувайки. Качих се в чакащата кола, затворих вратата и казах на шофьора да тръгва. Махнах с ръка през прозореца и им се изплезих, докато колата плавно потегли напред.
19.
Последното, което видях от тримата — Джени, Деймън и Нана, бе как правят физиономии и ми се плезят. Толкова добре си прекарваме заедно, мислех си, докато колата напредваше към „Принс Джордж Каунти“, където веднъж се бях сблъскал с дванайсет годишен убиец през безметежните дни, когато издирвах убийците Джак и Джил и където живееше Кристин Джонсън.
Повтарях си мантрата, която бях избрал за тази вечер: Сърцето води главата. Имах нужда да вярвам в това.
— Кола под наем? Лимузина? — възкликна Кристин, когато я взех от дома й в Мичънвил.
Тя изглеждаше поразително красива — както винаги, когато я виждах, а това значеше много. Носеше дълга права черна рокля без ръкави, черни сатенени обувки с каишки. С токчетата ставаше висока малко над метър и осемдесет. Боже господи, обичах тази жена, обичах всичко у нея.
Отидохме при колата и се качихме.
— Не си ми казал къде отиваме тази вечер, Алекс. Само, че ще е на някакво специално място.
— Важното е, че съм казал на шофьора — отвърнах аз. Почуках на прозореца, който ни отделяше от него, и колата потегли в лятната нощ. Алекс Загадъчния.
Държах ръцете на Кристин, докато пътувахме по магистралата „Джон Хансън“ назад към Вашингтон. Лицето й бе наклонено към моето и аз я целувах в уютния мрак. Обичах сладките й устни, меката й гладка кожа. Беше с нов парфюм, който не познавах, и той също ми хареса. Целунах вдлъбнатината на шията й, после бузите, очите, косата. Щях да бъда щастлив да правя това до края на нощта.
— Невероятно романтично е — каза тя накрая. — И е много специално. А ти си необикновен… мили.
Прегърнахме се и останахме така. Говорехме, но не помня какво. Усещах как гърдите й се надигат и отпускат. Неусетно стигнахме до пресечката на „Масачузетс“ и Уисконсин Авеню. Приближавахме изненадата.