Шейфър целият плувна в пот.
Но трябваше да го направи. Това бе идеята на играта. Трябваше да го направи веднага. Трябваше да убие този тъпанар точно тук, на летището.
Рязко зави към един паркинг наблизо. Тук не ставаше. Ускори по тесния път. Нова светкавица блесна в небето, сякаш да подчертае лудостта и хаоса на момента.
— Накъде, по дяволите, си тръгнал? — извика му бизнесменът. Той стовари дланта си върху гърба на седалката му. — Това не е пътят, идиот такъв!
Шейфър го погледна в огледалото. Беше му бесен, че го е нарекъл идиот. Копелето му напомняше за собствените му братя.
— На никъде не съм тръгнал — извика той. — Но ти си тръгнал право към ада!
Мъжът изрева:
— Какво каза? Какво каза току-що?
Шейфър стреля с деветмилиметровия си „Смит и Уесън“ с надеждата, че никой няма да различи звука му сред гръмотевиците и клаксоните на колите.
Бе подгизнал от пот и се страхуваше, че черната боя по лицето му е започнала да се размазва и отмива. Очакваше да го спрат всеки момент. Очакваше полицаи да обградят таксито. Яркочервената кръв бе опръскала цялата задна седалка и прозореца. Бизнесменът се бе свлякъл в ъгъла, сякаш спеше. Шейфър не можеше да види къде точно проклетият куршум бе излязъл от колата.
Успя да се измъкне от летището, преди да се побърка окончателно. Подкара внимателно към „Бенинг Хайтс“ в „Саутийст“. Не можеше да рискува да го спрат за превишена скорост. Но изобщо не бе на себе си, не бе сигурен дали постъпва правилно.
Спря в една странична уличка, огледа тялото, съблече го. Реши да захвърли трупа на открито място. Правеше всичко възможно да действа непредсказуемо.
После бързо потегли и се отправи към дома си.
Не бе оставил документи у жертвата си. Нищо, освен тялото.
Малка изненада — този път жертвата бе мъж.
22.
Прибрах се у дома от Кристин в два и половина през нощта. Чувствах се опиянен, не бях изпитвал такова щастие от години. Искаше ми се да събудя Нана и децата, за да им кажа новината. Щеше ми се да видя изненаданите им физиономии. Искаше ми се да бях довел Кристин със себе си, за да отпразнуваме новината заедно.
Телефонът иззвъня няколко минути след като влязох в къщата.
„О, не — помислих си, — само не тази вечер. Обажданията в два през нощта не носят нищо добро.“
Обадих се от дневната и чух гласа на Сампсън.
— Скъпи? — прошепна той.
— Остави ме на мира. Пробвай пак сутринта. Тази вечер не приемам обаждания.
— Приемаш и още как, Алекс. Точно тази вечер. Ела на Алабама Авеню, на около три пресечки на изток от Дюпон парк. Един мъж е намерен гол и мъртъв, застрелян. Мъжът е бял, без никакви документи за самоличност.
Е, сутринта щях да кажа на Нана и децата за Кристин и мен. Сега трябваше да тръгвам. Мястото бе на около десет минути път от другата страна на Анакостиа. Сампсън ме чакаше на ъгъла. Също и убитият мъж.
И една доста оживена и враждебно настроена тълпа. Голо бяло тяло, захвърлено в този квартал, предизвикваше доста любопитство, все едно на Алабама Авеню да се появи елен.
— Доброто духче Каспър са го пречукали — обади се някакъв досадник, когато двамата със Сампсън се пъхнахме под жълтата полицейска лента, ограждаща местопрестъплението. В дъното имаше редица порутени тухлени сгради.
Тук край тротоарите винаги се събира застояла вода, тъй като уличните шахти почти никога не се почистват. Коленичих до извитото голо тяло, отчасти потопено в огромната локва. Заради дъжда нямаше да открием следи от гуми. Зачудих се дали убиецът се е сетил за това.
Водех си бележки наум. Нямаше нужда да си ги записвам, щях да запомня всичко. Ноктите и на ръцете, и на краката на мъжа бяха грижливо оформени. Не се виждаха никакви мазоли. Нямаше видими синини или белези, освен зловещата огнестрелна рана, отнесла лявата половина от лицето му.
Тялото му бе със силен тен, с изключение на това, което е било скрито от банския. На левия показалец личеше тънка светла ивица — може би е носел халката си там, но сега тя липсваше.
И нямаше никакви документи — точно като убитите жени.
Смъртта очевидно бе резултат от единствения опустошителен изстрел в главата. Алабама Авеню бе мястото, където бе открито тялото — но подозирах, че има второ място, където всъщност е било извършено убийството.