Шейфър вдигна на ръце четиригодишните близначки Триша и Ерика. И двете бяха точни копия на майка си. Би продал сестрите на цената на пощенска марка. Прегърна ги и се засмя като добър татко, на какъвто винаги се правеше.
После се ръкува сериозно с дванайсет годишния си син Робърт. В момента в семейството се водеше спор дали да изпратят Робърт в частно училище с пансион в Англия, например в Уинчестър, където бе учил дядо му. Шейфър стегнато козирува пред сина си. Някога полковник Джефри Шейфър бе войник. Само Робърт още помнеше тази част от биографията на баща си.
— Отивам само до Лондон за няколко дни, и то по работа, не на почивка. Няма да прекарвам вечерите си по баровете — обясни той на семейството си. Усмихна им се весело, точно както би трябвало.
— Опитай се и да се позабавляваш малко, докато си там, татко. Повесели се. Бог знае, че го заслужаваш — каза Робърт, говорейки с по-плътен глас, маниер, който бе придобил напоследък.
— Чао, татко! Чао, татко — извикаха в хор близначките с пискливите си гласчета и на Шейфър му се прииска да ги запрати и двете в стената.
— Чао, Ерика — сан. Чао, Триша — сан.
— Да не забравиш „Гнездото на Орк“! — каза Робърт, внезапно разтревожен. — „Дракон“ и „Дуелиране“.
„Гнездото на Орк“ бе магазин, в който се продаваха книги игри, видеоигри и най-различно оборудване и принадлежности за тях. Намираше се в „Ърлхъм“, съвсем близо до „Кеймбридж Съркъс“ в Лондон. „Дракон“ и „Дуелиране“ бяха двете най-модерни британски списания за ролеви игри.
За нещастие на Робърт, Шейфър всъщност не отиваше в Лондон. Имаше много по-добър план за уикенда. Щеше да играе своята въображаема игра точно тук, във Вашингтон.
4.
Подкара бързо на изток, а не към вашингтонското летище „Дълес“. Чувстваше се, сякаш някаква колосална тежест е паднала от раменете му. Боже, как мразеше това идеално английско семейство и още повече клаустрофобичния им живот тук, в Америка.
Собствената му фамилия в Англия също бе „идеална“. Имаше двама по-големи братя, и двамата отлични студенти, младежи за пример. Баща му бе военен аташе и семейството бе обикаляло по целия свят, докато Шейфър навърши дванайсет. После се върнаха в Англия и се установиха в Гилдфорд, на около половин час от Лондон.
Озовал се там, Шейфър се зае да разширява опита си в момчешките пакости, с които се занимаваше от осемгодишен. В центъра на Гилдфорд имаше няколко исторически забележителности и той ентусиазирано се зае да ги обезобрази до една. Започна с болницата „Абът“, където умираше баба му. Написа неприлични изрази по стените. После се прехвърли на гилдфордската крепост, кметството, частната гимназия и градската катедрала. Пишеше още и още мръсни думи и рисуваше огромни пениси в ярки цветове. Нямаше представа защо му харесва толкова да съсипва красиви неща, но го правеше. Страхотно му харесваше — особено това, че не го хващаха.
В крайна сметка го изпратиха в училището „Ръгли“, където лудориите продължиха. После постъпи в колежа „Сейнт Джон“, където се концентрира върху философията, японския език и това да изчука възможно най-много хубави жени. Всичките му приятели останаха като гръмнати, когато постъпи в армията на двайсет и една години. Езиковите му познания бяха отлични и бе изпратен в Азия, където пакостите се издигнаха на ново ниво и където започна да играе играта на игрите.
Спря пред един денонощен супермаркет във „Вашингтон Хайтс“, за да си купи кафе — три кафета всъщност. Без сметана, с по четири захарчета във всяко. Почти изпи първото още по пътя към касата.
Касиерът индиец го изгледа подозрително и Шейфър се изсмя срещу брадатото лице на чекиджията.
— Наистина ли мислиш, че ще открадна някакво шибано кафе за седемдесет и пет цента? Жалък нещастник. Тъп арабин.
Хвърли парите и излезе, преди да е убил касиера с голи ръце, което никак нямаше да го затрудни.
От супера подкара към североизточната част на Вашингтон, към един квартал, населен с хора от средната класа, наречен „Екингтън“. Когато се озова на запад от университета „Голодет“, започна да разпознава улиците. Преобладаваха апартаменти на два етажа с винилови фасади или на червени тухлички, или в отвратително яркосиньо, от което винаги го побиваха тръпки.