— Просто работих до късно, това е всичко. Това е много сложен случай, Деймън, но мисля, че напредвам. — Отидох до шкафа и извадих две пакетчета чай.
— Аз ще ви направя чай — предложи Нана.
— И аз мога — настоях аз, но тя взе чая от ръцете ми.
Безсмислено е да се спори с Нана, особено в кухнята й.
— Ти искаш ли малко чай с мляко, момчето ми? — попитах Деймън.
— Добре — кимна той.
Седнахме на кухненската маса и мълчаливо отпивахме от чая с мляко и прекалено много захар. Въпреки че не говорехме, ни беше приятно. Обичам семейството си, винаги съм го обичал. Всичко, което съм, произтича от това. Деймън се прозя и стана от масата. Отиде до мивката и изми чашата си.
— Сега сигурно ще мога да заспя — каза той. — Поне ще опитам.
Върна се до масата и целуна Нана и мен, преди да се качи в стаята си.
— Тя ти липсва, нали? — прошепна в ухото ми той.
— Разбира се, че Кристин ми липсва — отвърнах му. — Постоянно. Всеки миг, в който съм буден. — Не споменах факта, че се бях прибрал толкова късно, защото съм следил един кучи син, който може би е отвлякъл Кристин. Нито им казах нищо и за другия детектив, с когото работех — Патси Хамптън.
Когато Деймън изчезна, Нана постави ръката си в моята и постояхме така известно време, преди и аз да се отправя към леглото.
— И на мен ми липсва — каза Нана накрая. — Моля се и за двама ви, Алекс.
69.
На следващата вечер към шест си тръгнах рано от работа и отидох на репетицията на хора на Деймън в „Съджърнър Трут“.
Бях направил доста обемисто досие на Джефри Шейфър, но не разполагах с нищо, което да го свързва с някое от убийствата. Патси Хамптън също не бе открила нищо. Може би той просто разиграваше фантазиите си в компютърната игра. Или може би Невестулката бе по-предпазлив, след като таксито му бе открито.
Сърцето ми се късаше при мисълта да вляза в училището, но трябваше да отида. Осъзнах колко е тежко на Деймън и Джени да ходят там всеки ден. Училището извика в съзнанието ми толкова много спомени за Кристин. Имах чувството, че се задушавам, сякаш в дробовете ми не бе останал никакъв въздух. В същото време целият бях плувнал в студена пот.
Малко след началото на репетицията Джени мълчаливо протегна ръка и хвана моята. Чух я да въздиша тихо. Откакто се бяхме върнали от Бермудите, се докосвахме и изразявахме чувствата си по-често, бяхме станали още по-сплотени като семейство.
Държахме се за ръце почти през цялата репетиция, която включваше уелската песен „През цялата нощ“, „Моето вярно сърце пее възхвали“ на Бах и един много хубав аранжимент на спиричуъла „Изцели ме“.
Постоянно си представях как Кристин внезапно се появява в училището и един-два пъти се обърнах към арката, която водеше към кабинета й. Разбира се, нея я нямаше и това ме изпълваше с неутешима тъга и празнота. Накрая изпразних съзнанието си от всички мисли, просто се затворих и изцяло се потопих в музиката и великолепното звучене на момчешките гласове.
След като се върнахме у дома след репетицията, Патси Хамптън ми се обади. Тя отново наблюдаваше Шейфър. Беше малко след осем. Нана и децата слагаха масата за вечеря — студено пиле, сирене чедър, салата от марули, нарязани ябълки и круши.
Патси ми съобщи, че Шейфър си е вкъщи и колкото и невероятно да бе, там течало детско парти за рожден ден.
— Един куп усмихнати деца от квартала плюс нает клоун на име Сили Били1. Може би сме на погрешна следа, Алекс.
— Не мисля. Смятам, че не грешим в предчувствието си за него.
Казах й, че ще отида към девет да й правя компания — по това време Шейфър обичайно излизаше.
Малко след осем и половина телефонът в кухнята иззвъня отново, точно докато похапвахме от вкусното пиле с много подправки. Нана се намръщи, когато вдигнах слушалката.
Познах гласа.
— Нали ти казах да се оттеглиш? Сега ще трябва да платиш за неподчинението си. Сам си си виновен! Има телефонен автомат до старата къща на маймуните в зоологическата градина. Тя затваря в осем, но можеш да влезеш пред входа за персонала. Може би Кристин Джонсън те чака в зоопарка. Най-добре бързо иди там и провери. Бягай, Крос, бягай. Побързай! Тя е при нас.
Връзката прекъсна и аз се втурнах към стаята си горе, за да взема глока2 си. Обадих се на Патси Хамптън и й казах, че някой отново ми се е обадил, навярно Невестулката. Обясних й, че тръгвам към зоопарка.