Хвърли заровете на предната седалка: шест, пет, четири — общо петнайсет. Много.
Опасност! В това имаше смисъл. Опасно и несигурно е да се захванеш с двойка.
Шейфър ги изчака да прекосят тротоара и да се отдалечат от навеса на ресторанта. Вървяха право към него. Колко удобно. Докосна дръжката на магнума, който държеше под предната си седалка. Беше готов на всичко.
Когато понечиха да се качат в таксито, той промени решението си. Имаше такова право.
Шейфър видя, че никой от двамата не е толкова привлекателен, колкото му се бе сторило. Бузите и челото на мъжа бяха на петна; черната му коса бе прекалено зализана и мазна. Жената бе с няколко килограма повече, отколкото Шейфър харесваше, по-пухкава, отколкото изглеждаше от разстояние, под светлината на уличните лампи.
— Не съм на смяна — каза той и бързо подкара.
И двамата му размахаха среден пръст.
Шейфър се засмя на пас.
— Тази вечер имате късмет! Глупаци! Това е най-щастливата нощ в живота ви, а вие дори не го знаете.
Несравнимата тръпка на фантазията вече напълно го бе завладяла. Беше имал пълна власт над двойката. Можеше да контролира живота и смъртта.
— Смъртта е горд — прошепна той.
Спря да си купи още кафе от „Старбъкс“ на Айлънд Авеню. Страхотно. Взе си три и изсипа по шест пакетчета захар във всяко.
Един час по-късно беше в „Саутийст“. Не беше спирал за други пътници. Улиците бяха претъпкани с пешеходци. Нямаше достатъчно таксита, дори и радио таксита, в тази част на Вашингтон.
Съжаляваше, че не бе оставил двойката латиноамериканци. Бе започнал да си представя разни фантазии с тях, спомняше си как изглеждаха на светлината на уличните лампи. Спомени за минали неща, нали така. Сети се за феноменалното начално изречение на Пруст: „Дълго време си лягах рано всяка вечер.“ Така бе и с Шейфър — преди да открие играта на игрите.
И тогава я видя — съвършена кафява богиня точно пред него, сякаш някой току-що му бе поднесъл прекрасен подарък. Вървеше сама, на около една пресечка от И стрийт, движеше се бързо и решително. Той веднага усети как пламва.
Хареса начина, по който се движеше тя, линията на дългите й крака, премереността на усилието.
Когато се доближи към нея, тя се огледа. Дали не търсеше такси? Възможно ли бе? Дали й трябваше?
Беше облечена в бледокремав костюм, лилава копринена риза, обувки с високи токове. Изглеждаше прекалено елегантна, за да отива в някой клуб. Имаше самоуверен вид.
Той бързо хвърли заровете и затаи дъх. Преброи числата. Сърцето му подскочи. Точно това бе играта на Конниците.
Тя му махаше с ръка да спре.
— Такси! — извика. — Такси! Свободен ли сте?
Той приближи колата до тротоара и тя направи три бързи, решителни крачки към него. Носеше лъскави сребристи обувки с високи токчета, които бяха просто очарователни. Отблизо бе още по-красива. Заслужаваше оценка девет и половина от десет.
Вратата на таксито се отвори и я скри от погледа му за секунда.
После Шейфър видя, че тя носи цветя, и се зачуди защо. Някакъв специален повод ли имаше тази вечер? Е, вече със сигурност имаше. Цветята бяха за собственото й погребение.
— О, толкова ви благодаря, че спряхте — каза тя задъхано, когато седна в таксито.
Той усети как жената си позволява да се отпусне, почувствала се в безопасност. Гласът й бе нежен, мил, земен, истински.
— На вашите услуги. — Шейфър се обърна и й се усмихна. — Между впрочем, аз съм Смъртта. Вие сте моята фантазия за този уикенд.
7.
В понеделник сутрин обикновено работя в кухнята за бездомни към църквата „Сейнт Алтъни“ в „Саутийст“, където помагам като доброволец от шест години. Поемам смяната от шест до девет три пъти седмично.
Онази сутрин се чувствах неспокоен и нервен. Все още се отърсвах от случая с господин Смит, който ме бе отвел на един куп места по Източното крайбрежие, както и в Европа. Може би се нуждаех от истинска почивка, ваканция накъде далеч от Вашингтон.
Гледах обичайната опашка от мъже, жени и деца, които нямаха пари за храна. Бяха средно по петима на ред и колоната се простираше до втората пресечка на Дванайсета улица. Изглеждаше така тъжно, така несправедливо да има толкова много гладни хора във Вашингтон или толкова много, които се хранят само по веднъж дневно.