Реших да се наспя на следващата сутрин, като си позволих лукса да не си навивам будилника. Но бях напълно буден още в седем часа. Бях сънувал Патси Хамптън, а също и Кристин — различни съвсем живи сцени с всяка от тях, от онези трескави сънища, след които човек се събужда по-уморен, отколкото е бил, когато си е легнал. Казах по една молитва и за двете и се измъкнах от леглото. Бяхме пипнали Невестулката. Сега трябваше да изкопча истината от него.
Навлякох един доста износен бял сатенен халат. Мохамед Али го е носил на тренировъчния си лагер в Манила преди мача с Джо Фрейзър. Сампсън ми бе подарил халата за четирийсетия ми рожден ден. Той оценяваше факта, че докато повечето хора биха се отнесли с халата като с някаква свещена вещ за показ в дома си, аз редовно го носех на закуска.
Обичам този стар халат, което е необичайно за мен, защото обикновено не си падам по спомени и сувенири. Може би това се дължи отчасти на факта, че много хора ми казват, че физически приличам на Мохамед Али. Може би съм малко по-привлекателен от него, но той определено е по-добрият от нас.
Когато слязох в кухнята, Нана и децата седяха на масата и гледаха малкия портативен телевизор, който стоеше там, но рядко се включваше. Нана предпочита да чете или да бъбри и разбира се, да готви.
— Али — вдигна глава и ми се усмихна Джени, но после веднага насочи поглед към телевизора. — Трябва да видиш това, татко.
Нана измърмори над чашата си с чай.
— Твоят британски убиец заема целите новини тази сутрин. И по телевизията, и във вестниците. „Дипломатически имунитет може да попречи на разследването на заподозрян от британското посолство“, „Шпионин, свързан с убийството на детектив от полицията“. Вече интервюираха разни хора на „Юниън Стейшън“ и Пенсилвания Авеню. Всички са ужасно вбесени заради този скандал с дипломатическия имунитет, както го наричат. Направо е ужасно.
— И аз съм вбесен. Това не е честно — каза Деймън. — Не и ако той е убиецът. Той ли е, татко? Той ли го е направил?
Кимнах.
— Да, той е. — Сипах си мляко в кафето. Не бях готов да се занимавам с Джефри Шейфър пред децата, а особено с ужасното, безсмислено убийство от предната нощ. — Казаха ли нещо друго по новините?
— „Уизърдс“ са спечелили мача — съобщи Деймън.
— Шшшт — изгледа ни раздразнено Нана. — Си Ен Ен дават репортаж от Лондон. Медиите там вече сравняват това с онзи злощастен случай с бавачката в Масачузетс. Казват, че Джефри Шейфър е герой от войната и че според неговите твърдения е бил натопен от полицията. Предполагам, това се отнася за теб, Алекс.
— Да. Хайде да погледаме Си Ен Ен — казах аз.
Никой не възрази, така че превключих канала. Стомахът ми започваше да се присвива. Не харесвах това, което виждах и чувах по телевизията.
Почти веднага на екрана се появи един репортер от Лондон. Той се представи и после изнесе помпозно трийсет секундно обобщение на събитията от предната нощ.
Репортерът гледаше навъсено в камерата.
— И сега, като драматичен обрат, научаваме, че вашингтонската полиция разследва едно странно развитие. Старшият детектив, който е арестувал Джефри Шейфър, може би е истинският заподозрян за убийството. Поне това се съобщава в американската преса.
Поклатих глава и се намръщих.
— Невинен съм — казах на Нана и децата.
Те, разбира се, знаеха това.
— Докато не докажат противното — каза Джени и ми намигна.
75.
Пред къщата ни вече цареше глъч и шумотевица и Джени изтича към дневната, за да надзърне през прозореца. Бързо се върна в кухнята ококорена и прошепна високо:
— Пълно е с телевизионни камери и репортери от вестници. Си Ен Ен, Ен Би Си — цял куп, точно като предния път, с Гари Сонежи. Спомняте ли си?
— Разбира се, че си спомняме — обади се Деймън. — В тази къща никой не е с къса памет, освен теб.
— О, за бога, Алекс, не знаят ли, че нормалните хора закусват по това време? — Нана поклати глава и погледна възмутено към тавана. — Лешоядите пак са се струпали тук. Може би трябва да им хвърля малко сурово месо на верандата.
— Ти иди да поговориш с тях, Джени — казах аз и се обърнах отново към телевизора.