Главният съветник вече губеше търпение — навярно защото отговорите на Халпърн бяха така спокойни и бързи.
— Добре, господин Халпърн. Защо ни се обаждате?
Халпърн направи достатъчно дълга пауза, за да събуди любопитството на Дауд. После отново заговори.
— Моят клиент ме упълномощи да ви направя едно много необичайно предложение. Настоятелно го посъветвах да не го прави, но той държи на правото си да постъпи, както реши.
Дауд изглеждаше стреснат. Явно не бе очаквал каквито и да било предложения за сделка. Нито пък аз. Какво значеше всичко това?
— Продължете, господин Халпърн — каза Дауд. Очите му бяха широко отворени и напрегнато обхождаха лицата на всички в стаята. — Слушам ви.
— Обзалагам се, че ме слушате, както и уважаваните ви колеги.
Наведох се напред, за да чувам всяка дума.
Джулс Халпърн продължи с истинската причина за обаждането си.
— Моят клиент иска да получи гаранции, че срещу него няма да се заведат никакви граждански искове.
Изпухтях. Халпърн искаше да се подсигури, че никой няма да заведе гражданско дело срещу клиента му след приключването на наказателното дело. Той помнеше, че О’Джей Симпсън бе оправдан в единия съд, но бе доведен до банкрут в другия.
— Невъзможно! — възкликна Дауд. — Няма никакъв начин това да стане. Никакъв начин.
— Слушайте ме. Има начин, иначе нямаше да повдигам въпроса. Ако се съгласите на това и ако и клиентът ми и аз се убедим, че едно наказателно дело няма да бъде протакано, моят клиент ще се откаже от дипломатическия си имунитет. Да, чухте ме правилно. Полковник Шейфър иска да докаже невинността си в съда. Всъщност той настоява за това.
Дауд клатеше невярващо глава. Също и Майк Кърси. В очите им блестеше удивление.
Никой от нас не вярваше на чутото от адвоката.
Джефри Шейфър искаше да отиде на съд.
Книга четвърта
Проби и грешки
78.
Завоевателя я наблюдаваше как работи на Хай стрийт в „Кенсингтън“ от почти шест седмици. Беше се вманиачил по нея. Тя бе жената от фантазиите му, неговата плячка. Знаеше всичко за нея. Чувстваше — знаеше, — че започва да действа като Шейфър. Постепенно всички започваха.
Момичето се казваше Норийн Ан и отдавна — преди три години, по-точно казано — бе пристигнала в Лондон от Корк, Ирландия, с очарователната мечта да стане фотомодел от световна величина.
Тогава бе седемнайсет годишна, почти метър и седемдесет и пет, слаба, руса и с лице, за което всички момчета и мъже в родния й град й бяха повтаряли, че е само за кориците на списанията и може би дори за киното.
Тогава какво правеше тук, на Хай стрийт, в един и половина през нощта? И тя се питаше това, докато се насилваше да се усмихва кокетно и от време на време да маха с ръка на мъжете, които я оглеждаха от бавно движещите се коли, които обикаляха Хай стрийт, „Девиър Гардънс“ и Екзибишън Роуд.
Бяха й казали, че е красива, но не достатъчно красива за кориците на британските и американските списания и не достатъчно подходяща и стилна някой да я хареса за жена или за гадже.
Е, тя все пак имаше план и мислеше, че е достатъчно добър. Откакто бе започнала да работи на улицата, Норийн Ан бе спестила почти две хиляди лири. Пресмяташе, че й трябват още около три хиляди и после може да се върне в Ирландия. Там щеше да отвори малък козметичен салон, защото знаеше тайните на красотата и бе наясно за какво си мечтаят хората.
Така че — ето ме междувременно тук, пред хотел „Кенсингтън Палас“ — мислеше си тя. — Със замръзнал задник.
— Извинете, госпожице — чу тя и се обърна стреснато.
Не бе чула никой да се приближава.
— Забелязах, че стоите тук. Вие сте изключително красива. Но разбира се, и сама знаете това, нали?
Норийн Ан почувства облекчение в мига, щом видя кой й говори. Този нямаше да я нарани, не би могъл дори и да искаше. Тя би могла да го нарани, ако се наложеше.
Мъжът бе стар, към шейсет-седемдесет годишен. Бе неприлично дебел и седеше в инвалидна количка.
Така че тя тръгна с него — със Завоевателя.
Всичко бе част от играта.
79.
Американците му бяха обещали бърз процес и глупаците наистина го направиха.
Пет месеца бяха изминали от убийството на детектив Патси Хамптън. Алекс Крос сновеше до Бермудите и обратно, но все още нямаше никаква представа къде е Кристин.