Шейфър бе пуснат под гаранция, но с доста ограничена свобода. Не бе играл играта нито веднъж след убийството на Хамптън. Играта на всички игри бе временно спряна и това го побъркваше.
Сега Шейфър седеше в черния си ягуар на паркинга точно под съда и се чувстваше изпълнен с надежда. Нямаше търпение да се изправи в съда като обвиняем за жестоко предумишлено убийство. Правилата на играта бяха установени и той оценяваше това.
Още пазеше живи спомени от съдебното изслушване за даване ход на делото преди няколко седмици. Беше се насладил на всяка минута от него. Предварителното изслушване бе преди избора на съдебни заседатели и целеше да определи кои доказателства могат да се представят пред съда. Проведе се в просторния кабинет на съдия Майкъл Феско. Съдията определяше правилата, така че в известен смисъл той бе господарят на играта. Колко великолепно, колко очарователно.
Адвокатът на Шейфър, Джулс Халпърн, твърдеше, че Шейфър е бил на терапевтичен сеанс при доктор Касади и следователно е имал право на уединение.
— Това уединение е било нарушено. Първо, доктор Касади е отказала да пусне детектив Крос и другите полицаи да влязат. Второ, полковник Шейфър е показал служебната си карта на детектива. Тя е доказвала, че той работи в британското посолство и че има дипломатически имунитет. Крос въпреки това е нахълтал в офиса на доктор Касади. Следователно всяко намерено доказателство — ако изобщо е било намерено — е резултат от незаконно обискиране.
Съдия Феско обмисля решението си през останалата част от деня и го съобщи на следващата сутрин.
— Докато слушах и двете страни, ми се стори, че въпросите са съвсем ясни и изобщо не са необичайни за дело за убийство. Господин Шейфър наистина има дипломатически имунитет. Обаче според мен детектив Крос е действал по разумен и законен начин, когато е отишъл в апартамента на доктор Касади. Той е подозирал, че там се намира извършителят на тежко престъпление. Доктор Касади е отворила вратата и е дала възможност на детектив Крос добре да види дрехите на господин Шейфър. Полковник Шейфър е настоявал през цялото време, че неговият дипломатически имунитет отхвърля правото на детектив Крос да влезе в апартамента. Следователно ще позволя на обвинението да използва като веществени доказателства дрехите, които полковник Шейфър е носел в нощта на убийството, както и кръвта от килима пред апартамента. Обвинението може да използва и всички улики, открити в гаража, както в колата на детектив Хамптън, така и в колата на полковник Шейфър — продължи съдия Феско и това бе същината на неговото решение. — Обаче няма да позволя да бъдат използвани доказателствата, открити, след като детектив Крос е влязъл в апартамента въпреки заявените възражения на полковник Шейфър и доктор Касади. Всички доказателства, открити при първия и последвалите обиски, се отхвърлят и не могат да бъдат представени на процеса.
Обвинението бе предупредено да не споменава по никакъв начин по време на процеса и което и да е от другите убийства, за които се подозираше, че са извършени от Шейфър във Вашингтон. Съдебните заседатели трябваше да разберат, че процесът срещу Шейфър е единствено за убийството на старши детектив Патси Хамптън. И обвинението, и защитата заявиха, че решението от изслушването е победа за тях.
На сутринта на първия ден каменните стъпала пред съда бяха задръстени от шумна необуздана тълпа. „Поддръжниците“ на Шейфър носеха значки с неговото име и размахваха британското знаме. Тези възхитителни глупаци го накараха да се усмихне и да вдигне високо ръце в знак на победа. Невероятно му харесваше да бъде герой.
Какъв велик момент! Вярно, че възбудата му отчасти се дължеше на няколко подбрани хапчета.
И двете страни си предсказваха смазваща победа. Адвокатите са такива дърдорковци.
Пресата бе определила възмутителния фарс като „процеса на десетилетието“. Вниманието на медиите, очаквано и ритуалистично, все пак го вълнуваше. Шейфър го изживяваше вътрешно като възхвала и ласкателство. Които той заслужаваше.
Съзнателно се представи в целия си блясък; искаше да направи впечатление — на целия свят. Носеше елегантен, шит по поръчка сив костюм, раирана риза и скъпи черни обувки. Само в първите няколко минути го снимаха стотици пъти.
Влезе в сградата на съда като в сън. Най-възхитителното от всичко бе, че той можеше да загуби всичко.