Съдебна зала 4 бе на третия етаж. Тя бе най-голямата в сградата. Имаше галерия, в която се събираха около сто и четирийсет зрители. После идваше мястото, където бяха масите на защитата и обвинението. След това подиумът на съдията, който заемаше около четвърт от залата.
Процесът започна в десет сутринта и за Шейфър изглеждаше като истинска суматоха. Обвинението се водеше от помощник областния прокурор Катрин Мари Фицгибън.
Шейфър вече копнееше да я убие и се чудеше дали ще му се удаде такъв шанс. Искаше да закачи скалпа на госпожа Фицгибън на колана си.
Тя бе едва на трийсет и шест, ирландска католичка, неомъжена, сексапилна въпреки строгото си излъчване, отдадена на възвишените идеали като много други нейни сънародници. Предпочиташе тъмносини или сиви костюми от „Ан Тейлър“ и носеше едно вездесъщо миниатюрно златно кръстче на златна верижка. Беше известна във вашингтонската правна общност като Кралицата на драмите. Имаше навик да разказва мелодраматично зловещи подробности, с цел да събужда съчувствието на съдебните заседатели.
Достоен съперник наистина. И достойна плячка.
Шейфър седеше на масата на защитата, но мозъкът му гореше. Прочутият му адвокат Джулс Халпърн най-после заговори и Шейфър чу собственото си име. Това привлече интереса му. Той бе звездата тук, нали?
Джулс Халпърн беше малко над метър и шейсет, но бе много внушителна фигура в съдебната зала. Косата му бе боядисана в гарвановочерно и плътно зализана назад. Костюмът му бе шит при британски шивач, точно като костюма на Шейфър.
Шейфър си помисли, навярно доста сурово: облича се като британец, мисли като евреин.
Зад Халпърн седеше дъщеря му, Джейн, която бе втори адвокат по делото. Тя бе висока и слаба, но имаше черната коса на баща си и гърбавия му нос.
Джулс Халпърн определено имаше силен глас за такъв крехък и дребен човек.
— Моят клиент, Джефри Шейфър, е любящ съпруг. Той е и много добър баща и е бил на детското парти по случай рождения ден на двете си дъщери половин час преди убийството на детектив Патриша Хамптън. Полковник Шейфър, както ще научите, е уважаван и награждаван член на британската разузнавателна общност. Той е и бивш войник с отлично досие от армията. Полковник Шейфър очевидно е бил набеден за извършител на това убийство, защото вашингтонската полиция се е нуждаела отчаяно разследването на това ужасно престъпление да бъде приключено бързо. Аз ще ви докажа това и вие ще се убедите извън всякакво съмнение. Господин Шейфър е бил набеден, защото един конкретен детектив от отдел „Убийства“ в дадения момент е преживявал тежка лична трагедия и е загубил контрол над ситуацията. Накрая — и това е най-същественото нещо, което искам да запомните — полковник Шейфър дойде тук по свое желание. Той не е тук, защото е длъжен, той има дипломатически имунитет. Джефри Шейфър е тук, за да изчисти доброто си име.
Шейфър едва не се изправи в съдебната зала, за да изръкопляска бурно.
80.
Нарочно и навярно разумно пропуснах първия ден, после втория и третия от цирка в съдебната зала. Не исках да се срещам с пресата от цял свят, нито с обществеността; освен когато се налагаше. Чувствах се, сякаш и мен съдеха.
Процесът бе срещу един хладнокръвен убиец, но за мен разследването продължаваше по-трескаво от всякога. Все още трябваше да реша случаите с убитите жени в „Саутийст“ и изчезването на Кристин, ако успеех да открия нови следи. Исках да направя всичко възможно, за да съм сигурен, че Шейфър няма да си тръгне от съдебната зала като свободен човек, и най-важното — отчаяно исках най-после да науча истината за изчезването на Кристин. Трябваше да я науча. Най-много се ядосвах, че заради дипломатическите глупости изобщо не бях имал възможност да разпитам Шейфър. Бих дал всичко за няколко часа с него.
Превърнах южната част на тавана ни във военна зона. Там и без това има предостатъчно неизползвано пространство. Преместих една стара махагонова маса от сенчестия ъгъл. Поправих стария вентилатор на прозореца и таванът стана почти поносим през повечето време — особено рано сутрин и късно вечер, когато успявах да свърша най-много работа там, горе — в моята отшелническа килия.
Поставих лаптопа си на масата и закачих карти с различни цветове по стените, за да може най-важната информация по случая да е постоянно пред очите ми. В няколко издути и деформирани картонени кутии бях събрал всички данни, всяка дреболия, свързана с отвличането на Кристин, и всичко, което бях намерил за убитите жени в „Саутийст“.