— Да, раздрани и мръсни.
Джулс Халпърн погледна съдебните заседатели, после отново свидетеля.
— Имаше ли кръв по дрехите на детектив Крос?
— Да… със сигурност. Точно това забелязах отначало, кръвта.
— Имаше ли кръв някъде другаде, господин Лопес?
— По ръцете му. Веднага се виждаше. Аз поне я видях.
— А господин Шейфър, как изглеждаше той?
— Беше чист, изобщо не бе измачкан. Изглеждаше съвсем спокоен.
— Видяхте ли кръв по господин Шейфър?
— Не, сър, никаква кръв.
Халпърн кимна, после се обърна към съдебните заседатели.
— Господин Лопес, кой от двамата мъже повече приличаше на човек, който току-що е извършил убийство?
— Детектив Крос — отвърна портиерът без колебание.
— Възразявам! — извика областният прокурор, но вредата вече бе нанесена.
84.
Същия следобед защитата бе насрочила да призове като свидетел главен детектив Джордж Питман. Помощник областният прокурор Катрин Фицгибън знаеше, че Питман бе в списъка на свидетелите, и ме повика да се срещнем на обяд.
— Ако имаш апетит в очакване на показанията на Питман — добави тя.
Катрин бе умна и много задълбочена. Тя бе изпратила в затвора почти толкова лоши хора, колкото Джулс Халпърн бе успял да освободи. Седнахме да хапнем сандвичи в една индийска закусвалня недалеч от съда. И двамата не очаквахме с добри чувства появата на Питман. Защитата се опитваше да съсипе моята репутация като детектив и това не бе приятна гледка, особено, при положение че трябваше да я наблюдавам безучастен.
Катрин отхапа от огромния си сандвич и изцапа пръстите си с горчица. Усмихна се.
— Цапа, ама е вкусно. Вие с Питман наистина сте на нож, а? Мразите се един друг до дън душа?
— Определено не се харесваме и чувствата са взаимни — казах й аз. — Той се опита да ме прецака няколко пъти. Мисли си, че съм заплаха за кариерата му.
Катрин продължаваше да се бори със сандвича си.
— Хм, това не е лоша идея. Ти по-добър главен детектив ли ще бъдеш?
— Не бих се заел, даже и да ме изберат. Хич не ме бива да играя на политически пинг-понг в някакъв кабинет.
Катрин се засмя. Тя е от хората, които виждат по нещо смешно почти във всяка ситуация.
— Това е страхотно, Алекс. Защитата призовава главния детектив като един от своите шибани свидетели. Той е посочен като враждебно настроен към подсъдимия, но не вярвам, да е така.
Катрин и аз доядохме сандвичите си.
— Е, да видим какви изненади ни е подготвил господин Халпърн за днес — каза тя.
В началото на следобедното заседание Джулс Халпърн внимателно и подробно изясни биографията на Питман, която прозвуча доста впечатляващо, изречена така абстрактно. Завършил колежа „Джордж Вашингтон“, после право в Америкън Юнивърсити, от двайсет и четири години на служба в полицията, с медали за храброст и почетни грамоти от трима различни кметове.
— Главен детектив Питман, как бихте описали репутацията на детектив Крос в полицията? — попита Халпърн.
Аз се присвих на мястото си. Усетих как сбърчих вежди и присвих очи. Започва се, казах си.
— Детектив Крос е работил по някои много значими разследвания, приключени успешно от отдела — каза той без повече обяснения. Не беше точно похвала, но не бе и нападка.
Халпърн кимна сериозно.
— Какво се е променило в работата му напоследък, ако сте забелязали такова нещо?
Питман погледна към мен, после отговори:
— Една жена, с която той излизаше, изчезна по време на пътуването им до Бермудите. Оттогава той е разсеян и дистанциран, гневи се лесно, не е на себе си.
Изведнъж ми се прииска да стана и да кажа и аз нещо. Питман изобщо не знаеше нищо за Кристин и мен.
— Главен детектив Питман, бил ли е детектив Крос заподозрян за изчезването на приятелката си, госпожа Кристин Джонсън?
Питман кимна.
— Това е стандартна полицейска процедура. Сигурен съм, че е бил разпитван.
— Но поведението му в службата се промени след нейното изчезване?
— Да. Способността му да се концентрира вече не е същата. Отсъства от работа. Всичко е документирано.
— Помолихте ли детектив Крос да потърси професионална помощ?
— Да.
— Вие самият ли го помолихте?