Така беше. Седнахме в едно тъмно сепаре отзад и се запознахме. През следващите четирийсет и пет минути Джоунс ми съобщи няколко важни неща, не на последно място, от които бе политиката и отношенията в английската разузнавателна и полицейска общност; факта, че бащата на Люси Шейфър имал добри позиции и репутация в армията; загрижеността за неговата репутация, желанието на правителството да избегне по-голям скандал от вече създадения.
— Алекс, ако е вярно, че един от нашите агенти е извършвал хладнокръвни убийства, докато е бил на служба в чужбина, и че британското разузнаване не е разбрало нищо, скандалът ще бъде чудовищен и ще се получи изключително неудобна ситуация. Но ако МИ6 е знаело нещо за това, в което е заподозрян полковник Шейфър! Е, това направо е немислимо.
— Знаели ли са? — попитах го. — Ситуацията немислима ли е?
— Няма да ти отговоря на този въпрос, Алекс, знаеш, че не мога. Но съм готов да ти помогна, ако има с какво.
— Защо? — попитах. — Защо сега? Имахме нужда от помощта ви, преди да започне този процес.
— Справедлив въпрос. Добър въпрос. Готови сме да помогнем, защото сега имаме информация, която може да ни причини страхотни неприятности.
Не казах нищо. Мислех си, че се сещам какво намеква, все пак.
— Открили сте една ролева игра, наречена Четиримата конници. Има четирима играчи, включително Шейфър. Знаем, че вече си се свързал с Оливър Хайсмит. Това, което навярно още не знаеш, но което в крайна сметка ще научиш, е, че всички играчи са бивши или настоящи агенти. Тоест Джефри Шейфър може би е само началото на нашите проблеми.
— И четиримата ли са убийци? — попитах.
Андрю Джоунс не отговори. Нямаше нужда.
89.
— Мислим, че играта води началото си от Банкок, където през деветдесет и първа са служили трима от четиримата играчи. Четвъртият, Хайсмит, е бил нещо като учител на Джордж Бейър, който е Глада в играта. Хайсмит никога не е работил извън Лондон.
— Разкажи ми за Хайсмит.
— Както ти казах, той винаги е работил в централата в Лондон. Бил е високопоставен аналитик, после е ръководил няколко агенти. Много умен и ценен.
— Той твърди, че Четиримата конници е просто безобидна игра на фантазии.
— Може и да е такава за него, Алекс. Възможно е да ни казва истината. Той е в инвалидна количка от осемдесет и пета. Автомобилна катастрофа. Жена му тъкмо го била напуснала и той рухнал. Огромен е, някъде към сто и четирийсет кила. Съмнявам се да се мотае да убива млади жени из по-западналите квартали на Лондон. Това смятате, че Шейфър е правел тук, във Вашингтон, нали? Убивал е жени?
Джоунс бе прав и аз не отрекох.
— Знаем, че е бил замесен в няколко убийства, и мисля, че бяхме близо до това да го заловим. Качваше жертвите си в едно старо такси. Намерихме таксито. Да, знаехме за него, Андрю.
Джоунс събра върховете на пръстите си, после нацупи устни.
— Мислиш, че Шейфър е знаел колко сте близо вие с детектив Хамптън до залавянето му?
— Възможно е да е знаел, но освен това той бе под голямо напрежение. Направи някои грешки, които ни отведоха в апартамента, който беше наел.
Джоунс кимна. Той знаеше много за Шейфър, което ми подсказа, че също го е държал под око. И мен ли беше държал под око?
— Как мислиш, че са реагирали другите играчи на това, че Шейфър е губел всякакъв контрол? — попитах аз.
— Почти сигурен съм, че са се почувствали заплашени. Кой не би се почувствал така в подобна ситуация? Представлявал е риск за всички тях. И все още е такъв — продължи Джоунс. — Така, имаме Шейфър, който навярно е извършвал убийства тук, във Вашингтон, пресъздавал е фантазиите си в истинския живот. И Хай смит, който вероятно не би могъл да направи това, но може би упражнява някакъв контрол над останалите. Следва един мъж, който се казва Джеймс Уайтхед, в Ямайка, но на този остров не е имало убийства на жени, нито пък на съседните. Проверихме много внимателно. И Джордж Бейър в Далечния изток.
— Какво знаете за Бейър? Сигурно сте проверили и него?
— Разбира се. Няма нищо конкретно, свързано с него, но има един инцидент, който може би има връзка. Миналата година в Банкок две момичета, които работели в стриптийз бар в „Пат Понг“, изчезнали. Просто се изпарили на една шумна претъпкана улица. Били съответно на шестнайсет и осемнайсет години. Освен че танцували в бара, работели и като проститутки. Алекс, намерили ги заковани една за друга в мисионерската поза, облечени само с жартиери и чорапи. Дори в добрия стар Банкок това разбунило духовете. Звучи смущаващо сходно с убийството на двете момичета в „Екингтън“.