Шейфър говори кратко, но самоуверено и красноречиво и за нещастие звучеше много убедително. Постоянно гледаше в очите съдебните заседатели. Думите му бяха толкова достолепни, колкото и начинът, по който ги произнасяше.
Катрин Фицгибън излезе напред, за да започне кръстосания разпит. Отначало тя подхождаше предпазливо към Шейфър; знаеше, че за момента съдебните заседатели са на негова страна. Изчака почти до края на разпита, за да го атакува в най-уязвимото място.
— Вашето изявление бе много хубаво, господин Шейфър. Сега, като седите пред съдебните заседатели, твърдите, че вашите отношения с доктор Касади са били строго професионални, че не сте имали сексуална връзка с нея, така ли? Не забравяйте, че сте под клетва.
— Да, точно така. Тя беше и — надявам се, ще продължи да бъде мой терапевт.
— Независимо от факта че тя призна, че е имала сексуална връзка с вас?
Шейфър вдигна ръка срещу Джулс Халпърн в знак да не прави възражение.
— Мисля, че съдебният протокол не съдържа подобно признание.
Фицгибън се намръщи.
— Така ли? А защо според вас тя не отговори на въпроса?
Шейфър веднага изстреля отговора си.
— Съвсем очевидно е: защото този въпрос бе под достойнството й.
— Ами това, че тя сведе глава, сър, и погледна към скута си? Тя кимна в съгласие.
Шейфър погледна към съдебните заседатели и поклати глава, сякаш бе дълбоко удивен.
— Напълно погрешно сте възприели мълчанието й. Пак не сте разгадали истината, госпожо прокурор. Нека ви дам един пример. Както е казал крал Чарлз, преди да бъде обезглавен: „Свалете ми качулката да не помислят, че треперя от страх.“ Доктор Елизабет Касади бе силно смутена от грубия въпрос на колегата ви, както цялото ми семейство, а и самият аз.
Джефри Шейфър изгледа прокурорката със стоманения си поглед. После отново се обърна към съдебните заседатели.
— И самият аз.
99.
Процесът бе почти на края си и сега идваше най-трудната част: очакването на присъдата. Във вторник съдебните заседатели се оттеглиха, за да обмислят изложеното по време на процеса срещу Джефри Шейфър. За пръв път си позволих да помисля за немислимото — че Джефри Шейфър може да бъде освободен.
Със Сампсън седяхме в дъното на съдебната зала, когато дванайсетте съдебни заседатели се оттеглиха: осем мъже и четири жени. Джон бе идвал в съда няколко пъти и определи процеса като „най-доброто и най-лигаво шоу извън Овалния кабинет“, но аз знаех, че идва, за да ме подкрепи.
— Кучият син е виновен и е напълно откачен — каза Сампсън, докато гледаше Шейфър. — Но е събрал доста добри актьори на своя страна: предана съпруга, предана любовница; добре платен адвокат, Сили Били. Може и да се измъкне.
— Случва се — съгласих се аз. — Съдебните заседатели са непредсказуеми. И стават все по-непредсказуеми.
Видях как Шейфър любезно се ръкува с екипа на защитниците си. И Джулс, и Джейн Халпърн се усмихваха насилено. Те знаеха, нали? Техният клиент е Невестулката, масовият убиец.
— Джефри Шейфър умее да кара хората да му вярват, когато иска. Той е най-добрият актьор, когото съм виждал — казах аз.
После Джон си тръгна и аз пак се измъкнах през задния вход. Този път нито Шейфър, нито пресата ме чакаха в засада в мазето или на паркинга.
На паркинга чух женски глас и се заковах на място. Помислих си, че е Кристин. Десетина души вървяха към колите си, никой от тях не гледаше към мен. Целият пламнах, докато ги оглеждах. Кристин не се виждаше никъде. Откъде се бе разнесъл гласът?
Подкарах старото си порше и си пуснах компактдиска на Джордж Бенсън. Спомних си полицейския доклад за опасното шофиране на Шейфър, завършило близо до „Дюпон Съркъл“. Стори ми се странно привлекателна възможност. Послушах собствения си съвет да не гадая какво решение ще вземат съдебните заседатели. Можеше да е и едното, и другото.
Позволих си да мисля за Кристин. И се задавих. Дойде ми прекалено. Сълзите започнаха да се стичат по бузите ми. Наложи се да спра.
Поех си дълбоко дъх. После отново. Болката в гърдите ми бе също толкова силна, както в деня на изчезването на Кристин. Тя се бе опитала да стои настрана от мен, но аз не й бях позволил. Аз бях отговорен за това, което й се беше случило.