Преливащ от щастие, Дънбар пое бавно по склона. Чувстваше се силен като всичко тук, чувстваше са като истински жител на прерията. Щом главата му се показа над височината, той видя кестенявото конче.
В същия миг зърна и силуета, който се промъкваше в сянката на сенника. Само след секунда фигурата излезе на слънце и Дънбар приклекна в една падинка, точно в подножието на отвесната скала.
Приклекна с подкосени крака и с наострени уши, заслушан толкова съсредоточено, сякаш слухът бе единственото му сетиво.
Въображението му се развихри. Пред затворените му очи затанцуваха фантастични картини. Панталони с ресни. Мокасини, обшити с мъниста. Томахавка с провиснали от нея косми. Нагръдник от лъскава кост. Тежката лъскава коса, спускаща се доста под раменете. Черни дълбоки очи. Голям нос. Кожа с цвят на глина. Перо, затъкнато на тила, което се полюшва от вятъра.
Разбра, че е индианец, но изобщо не беше очаквал нещо така смайващо. Шокът бе толкова силен, че има ефекта на удар по главата. Дънбар стоеше свит под скалата, прилепен до земята, капчици студена пот избиха по челото му. Не можеше да осъзнае какво е видял. Страхуваше се да погледне отново.
Чу цвилене на кон и събрал кураж, надзърна иззад скалата.
Индианецът беше в корала. Вървеше към Сиско с ласо в ръка.
Като видя това, сковаността му се изпари. Престана да мисли, скочи на крака и бързо се прехвърли от другата страна. Изкрещя и викът му раздра мъртвилото като изстрел:
— Хей, ти!
8.
Ритащата птица подскочи.
Щом се извърна да види откъде идва гласът, който го стресна толкова много, шаманът на команчите се сблъска лице в лице с най-странната гледка през живата си.
Един гол мъж. Един гол мъж тичаше през двора със свити юмруци и стиснати челюсти; беше с толкова бяла кожа, че чак те заболяваха очите.
От ужас Ритащата птица отстъпи назад, после се закова на място и вместо да прескочи оградата на корала, той хукна през нея. Прекоси двора, метна се на кончето си и препусна, все едно че дяволът го гонеше по петите. Изобщо не се обърна назад.
Глава IX
1.
За първи път установих контакт с див индианец.
Един дойде във форта и се опита да ми открадне коня. Когато се появих, той се уплаши и избяга. Нямам представа още колко може да има наоколо, но предполагам, че там, където има един, със сигурност има и други.
Вземам мерки да се подготвя за ново посещение. Не може да си осигуря съответстващата защита, но ще се опитам да им направя подобаващо впечатление, когато дойдат отново. Само че все още съм сам и ако скоро не дойде войска, всичко може да отиде на вятъра. Мъжът, когото видях, изглеждаше доста величествено.
Следващите два дни Дънбар се занимаваше с различни неща, много, от които предназначени да създадат впечатление за сила и стабилност. Навярно изглеждаше безумно сам човек да се подготвя за нападението на безчислен враг, но лейтенантът притежаваше определена сила на духа, която му позволяваше да работи упорито дори за да постигне минималното. Това беше прекрасно качество и то му помогна да стане добър войник. Работеше по подготовката така, все едно че е един от многобройните войници във форта. Първостепенна задача беше да скрие провизиите. Пресортира всичко, с което разполагаше, като отдели само най-необходимото. Останалото зарови изключително внимателно в разни дупки из форта. Скъта инструментите, газта, няколко бъчвички пирони и други строителни материали в една стара землянка. После я покри в парче брезент, пръсна малко земя отгоре и след няколко часа упорита маскировка скривалището изглеждаше като естествена част от пейзажа.
Пренесе два сандъка и пет-шест бъчонки барут и обстреля тревата. После извади с лопатата двайсетина квадратни парчета земя, приблизително трийсет на трийсет, всяко с чимовете и тревата. На същото място изкопа дълбока дупка, около шест на шест, и в нея зарови боеприпасите си. Привечер вече беше върнал обратно извадените парчета с чимовете и тревата и така внимателно ги беше утъпкал, че и най-опитното око не би доловило промяната. Отбеляза си мястото с една избеляла бизонова кост, която заби в земята под ъгъл, на няколко метра пред скривалището.
В склада намери две национални знамена. С помощта на два кола от корала, които използува като пилони, той развя едното знаме на покрива на склада, а другото на покрива на собствената си барака. Ежедневната следобедна езда бе изместена от кратки обиколки около форта, при които изобщо не го изпускаше от око.