Ритащата птица сведе поглед към двата чувала, със захарта и с кафето, които висяха от двете страни на коня и се помисли, че всъщност харесва белия войник. Беше неестествено и трябваше да го обмисли.
Дочу приглушен смях. Май идваше откъм Вятър в косите. После суровият воин се изкикоти високо, обърна се на коня и каза през рамо:
— Ама че беше смешно, когато белия се правеше на бизон.
Без да дочака отговор, Вятър в косите се обърна и продължи по пътечката. Ритащата птица обаче видя, как раменете му подскачат от преглътнатия кикот.
Смешно беше. Лий Тен Нант пълзеше на колене, а ръцете си беше сложил на главата като рога. А и одеялото, което беше намушкал под ризата си като гърбица.
Не, усмихна се в себе си Ритащата птица, едва ли има нещо по-смешно от бял човек.
7.
Лейтенант Дънбар разстла тежката наметка върху леглото си и и се залюбува.
Никога не съм виждал бизон, мислеше си гордо той, а вече имам наметка от бизонска кожа.
После приседна някак благоговейно на крайчеца на леглото, облегна се и прокара ръце по меката гъста кожа. Повдигна единия край, който висеше от леглото и заразглежда обработката. Притисна лице о козината и пое дълбоко влудяващия мирис.
Колко бързо се променят нещата понякога. Само допреди няколко часа не беше на себе си, а сега се носеше в полет.
Леко смръщи вежди. Май малко попрекали с някои неща, с бизона например. И като че ли най-вече той говореше, изглежда повече, отколкото трябва. Но това бяха бели кахъри. Докато мислеше за страхотната наметка, той стигна до заключението, че тази първа истинска среща е доста окуражаваща.
И двамата индианци му харесаха. Повече му харесаха непринудените и достолепни обноски на единия от тях. Излъчваше някаква сила, имаше нещо обаятелно в спокойното му търпеливо държание. Беше спокоен, но мъжествен. А и с другия, припрения, който бе грабнал момичето от ръцете му, беше ясно, че шега не бива. Но той беше прекрасен. А и тази наметка. Бяха му я подарили. Това наистина беше нещо съществено.
Дънбар си припомни и други неща, докато си почиваше върху прекрасния си подарък. Обзет от всички тези нови мисли, той нямаше никакво желание да се задълбочава в търсене на истинската причина за своята еуфория.
Добре оползотвори времето, което бе прекарал сам в компанията единствено на коня и на вълка. Беше свършил добра работа във форта. И то бе в негова полза. Но очакването и тревогата се бяха загнездили в него и това ужасно му тежеше.
Сега вече всичко свърши с помощта на двама първобитни мъже, чийто език не говореше, чийто народ не беше видял, чието цялостно съществуване му беше чуждо.
Без да осъзнаят, със своето идване му бяха направили огромна услуга. Защото причината за еуфорията, в която бе изпаднал лейтенант Дънбар, вероятно бе, че е спасен. Спасен от самия себе си.
Вече не беше сам.
Глава XV
1.
Вече дни наред не съм писал нищо в този дневник. А се случиха толкова много неща, че просто не знам откъде да започна….
Индианците идваха три пъти досега и съм, сигурен, че ще дойдат пак. Винаги двама, едни и същи, придружени от шест-седем воини. (Чудя се дали всички не са воини. Още не съм видял някой, който да не е.)
Срещите ни бяха изключително приятелски, макар и доста напрегнати поради езиковата бариера. Това, което знам засега е толкова малко в сравнение с онова, което можеше да е. Все още не съм сигурен какви индианци са, но подозирам, че са команчи. Струва ми се, че на няколко пъти дочух дума, която звучеше като „команчи“.
Зная имената на гостите си, но не бих могъл да ги напиша. Намирам, че са приятни и интересни хора. Различават се като деня и нощта. Единият е изключително сприхав и несъмнено е първокласен воин. С тази физика и с този навъсен, подозрителен нрав, навярно е страхотен боец. Искрено се надявам никога да не ми се наложи да се бия с него, защото ще ми дойде доста нанагорно.
Този приятел, макар очите му да са доста събрани, може да се признае за хубавец и страхотно харесва коня ми, затова никога не пропуска да ме заговори за Сиско. Общуваме с измислени знаци, нещо като пантомима, която индианците започват да разбират. Но върви твърде бавно и повечето от нещата, които сме разбрали, се дължат на провал, а не на успех в начина на обяснение.