Докато колоната минаваше, Дънбар се отби за малко във форта. Взе пакет тютюн, револвера и пушката, мундира си, дажба зърно за Сиско и само след броени минути вече яздеше до Ритащата птица и помощниците му.
Щом прекосиха реката, Ритащата птица му махна да отидат напред и двамата препуснаха далеч пред колоната. Именно тогава Дънбар видя за пръв път следата, оставена от бизоните: огромен откос от изпотъпкана трева, широк половин миля, който се виеше през прерията като огромна магистрала, цялата осеяна с тор.
Ритащата птица тъкмо обясняваше нещо със знаци, чието значение Дънбар не можеше да схване напълно, когато на хоризонта се появиха две облачета прах. Постепенно от тях изплуваха двама ездачи. Съгледвачите се връщаха. Водеха конете за смяна и препускаха в галоп. Спряха точно пред хората на Десетте мечки, за да докладват.
Ритащата птица отиде да чуе, а Дънбар, като не разбираше за какво говорят, се надяваше да долови нещо по изражението на лицето му.
Това, което видя, не му помогна особено. Ако знаеше езика им, щеше да разбере, че стадото е спряло на паша в една голяма долина на десетина мили на юг от мястото, където се намираха в момента и където без усилие щяха да стигнат привечер.
Изведнъж разговорът се оживи и лейтенантът инстинктивно се наведе напред, сякаш искаше да чуе по-добре. Съгледвачите махаха с ръце първо на юг, после на изток. Лицата на слушателите определено помръкнаха и след като им зададе още няколко въпроса, Десетте мечки свика най-приближените си на съвет, както си бяха на конете.
След малко двама ездачи се отделиха и препуснаха обратно в галоп. Ритащата птица погледна към лейтенанта, а Дънбар достатъчно добре познаваше това лице, за да разбере, че не всичко е както трябва. Зад тях се чу тропот на копита и когато лейтенантът се обърна, видя един отряд воини да се устремяват напред. Предвождаше ги Свирепия. Те спряха до групичката на Десетте мечки, посъветваха се за нещо, после взеха единия съгледвач и изчезнаха на изток.
Колоната тръгна отново и когато Ритащата птица се завърна при белия войник, видя, че очите му са пълни с въпроси. Не беше възможно да му обясни лошата поличба.
В околността бяха открили врагове, непознати врагове от някакъв друг свят. С делата си те бяха доказали, че са хора без стойност, без душа, разюздани касапи, които не зачитат правата на команчите. Трябваше непременно да бъдат наказани.
Затова Ритащата птица отбягваше питащите очи на лейтенанта. Вместо това се загледа в облачетата прах след отпътувалия на изток отряд на Вятър в косите и отправи една беззвучна молитва за успеха на тяхната мисия.
2.
От момента, в който съзря малките розови купчинки в далечината, той разбра, че ще се сблъска с нещо ужасно грозно. По розовите купчинки имаше някакви черни петна и когато приближиха, той видя, че се движат. Като че ли и въздухът изведнъж някак се сгъсти и лейтенантът разкопча още едно копче на мундира си.
Ритащата птица го бе довел отпред нарочно. Нямаше намерение да наказва. Искаше само да го просвети, а това можеше да стане много по-добре нагледно, отколкото с обяснения. Въздействието щеше да е много по-голямо. И за двамата. Ритащата птица също никога не беше виждал такава гледка.
Като живак в термометър в гърлото на Дънбар започна да се надига горчива смесица от отвращение и стенание. Трябваше непрестанно да преглъща, за да я подтиска, докато заедно с Ритащата птица водеха колоната през поляната, където бе извършено клането.
Преброи двадесет и седем бизона. И макар да не успя да ги преброи, пресметна, че има поне по още толкова гарвани, които се роят над всеки труп. На места главите на бизоните бяха покрити от борещи се черни птици, които грачеха, виеха се и се биеха с криле в схватката да изкълват очите. По тези, чиито очи вече бяха изкълвани, се рояха още по-големи ята, които кълвяха лакомо напред и назад по трупа и често — често изхвърляха изпражнения, сякаш, за да покажат колко богато е било пиршеството им. От всички страни приближаваха вълци. Щом отминеше колоната, щяха да нападнат рамената и бутовете и да разпорят коремите.
Но щеше да има предостатъчно за всеки вълк и за всяка птица на мили от тук. Дънбар направи груба сметка и изчисли, че става дума за петнайсет хиляди.
Петнайсет хиляди фунта мъртва плът гниеха под горещото следобедно слънце.
И всичко това е оставено да се разлага, помисли той и се зачуди дали някой смъртен враг на индианците не е направил зловещо предупреждение.
Бяха одрани двадесет и седем цели кожи от врата до задниците. Когато мина съвсем близо до едно грамадно животно, в раззинатата му уста видя, че езикът липсва. На другите също им бяха взели езиците. И толкова. Всичко останало си стоеше.