Освен това, каза си той, малко раздвижване ще е от полза за храносмилането.
Танцът беше бавен и лесен. Вдигаш единия си крак, задържаш го, пак го спускаше. После вдигаш другия крак, задържаш и го спускаш. Дънбар влезе в кръга и опита стъпките. Бързо ги схвана и почти веднага влезе в ритъм с останалите. Усмихваше им се широко и му беше страшно забавно.
Винаги танцуваше с лекота. Беше едно от любимите му развлечения. Понесен от музиката на женските гласове, той започна да вдига краката си все по-високо, открил у себе си нова дарба. Започна да движи ръцете си като колела, все по-увлечен от ритъма. Най-накрая, когато вече се справяше много добре, усмихващият се Дънбар притвори очи и се остави изцяло на екстаза от движението.
По този начин той не можа да разбере, че кръгът бе започнал да се свива. Едва когато се удари в жената пред себе си, разбра колко са нагъсто един до друг. Погледна неспокойно жените в кръга, но веселите им усмивки го канеха да остане. Продължи да танцува.
От време на време усещаше как до гърба му се допират гърди и те бяха изключително меки. В корема му напрекъснато се допираше задника на жената пред него. Щом се опиташе да се дръпне, гърдите отново се притискаха о него.
Това не толкова го възбуждаше, колкото го плашеше. Толкова отдавна не беше усещал женски допир, че му се струваше като нещо съвсем ново, толкова непознато, че просто не знаеше какво да прави.
Кръгът започна още повече да се стеснява, но лицата на жените пак не издаваха нищо. Все се усмихваха. Все го притискаха с хълбоци и гърди.
Вече не подскачаше. Бяха притиснати прекалено близо един в друг, така че движението му бе ограничено само да се повдига и прикляква.
Кръгът се разпадна и жените се втурнаха към него. Докосваха го палаво с ръце, галеха го по гърба, по корема, отзад. В един момент започнаха да докосват и най-интимното му място, отпред на панталона.
Още миг и лейтенантът щеше да избяга, но жените се стопиха някъде. Видя ги как хукнаха в тъмното като засрамени ученички. После се обърна да види какво ги е подплашило.
Стоеше сам край огъня, прекрасен и величествен с наметнатата на главата му бухалова качулка. Ритащата птица измърмори нещо, но лейтенантът не разбра дали и ядосан или не.
Шаманът се извърна и тръгна, а лейтенант Дънбар го последва като кученце, което е направило беля, но още не са наказали.
5.
Оказа се, че срещата му с танцуващите жени няма да има никакви последици. Но за свое най-голямо разочарование край огъня пред колибата на Ритащата птица завари множество мъже и жени, които още празнуваха и настояха пръв да опита току-що изпечените ребра.
Лейтенантът постоя още известно време сред радостните хора край себе си и натъпка още малко месо в издутия си корем.
След час вече едва държеше очите си отворени и когато срещна погледа на Ритащата птица, шаманът се надигна от мястото си. Той въведе белия войник в колибата до един от отдалечените и ъгли, където му бяха приготвили сламеник.
Лейтенант Дънбар се хвърли на постелята и започна да си събува ботушите. Толкова му се спеше, че дори не се сети да каже лека нощ и само зърна гърба на шамана, когато излизаше от колибата.
Захвърли нехайно ботуша си на земята и се търкулна на леглото. Закри очите си с ръка и се унесе. В здрача преди да заспи съзнанието му се изпълни с горещи, неясни, похотливи образи. Около него кръжаха жени. Не можеше да различи лицата им, но чуваше мекия им шепот. Виждаше как телата им се приближават и потръпват като гънките на дреха от повея на вятъра. Усещаше как леко го докосват и преди да заспи усети допира на гола плът.
6.
Някой хихикаше в ухото му, а той не можеше да отвори очи. Клепачите му тежаха. Хихикането продължаваше и след миг усети някаква миризма. Бизонската кожа. Вече чуваше, че смехът не е в ухото му. Но бе наблизо. В стаята. С мъка отвори очи и обърна глава по посока на звука. Не виждаше нищо, затова се понадигна леко. Колибата беше тиха и неясните очертания на семейството на Ритащата птица не помръдваха. Изглежда всички спяха.
После отново дочу смеха. Смееше се жена, игриво и приятно, и звукът идваше някъде от срещуположната страна на колибата. Понадигна се още, колкото да различи гаснещия огън в средата на стаята.
Жената се засмя отново и до ушите му долетя и мъжки глас, нисък и нежен. Можа да различи и странния амулет, който винаги висеше над леглото на Ритащата птица. Дънбар не разбра какво става, затова разтърка набързо очи и се поизправи още мъничко.