Като се сети как добре имитира, тя се разсмя. Понякога беше много смешно. Смешно, но не и глупаво. Във всяко едно отношение изглеждаше искрен, открит, почтителен, а освен това, винаги в добро настроение. Беше убедена, че не се преструва. Отначало нагръдникът му стоеше съвсем не на място, все едно индианец с шапка. Но той го носеше всеки ден и изобщо не обръщаше внимание. Не го сваляше никога. Май много го харесваше. И неговата коса беше рошава като нейната, а не гъста и права като на другите. Той също не се беше опитал да я промени.
Не беше се разделил и с ботушите и панталоните и ги носеше по същия непринуден начин, както и нагръдника.
Всичко това я доведе до заключението, че Танцуващия с вълци е честен човек. Всеки си има определени качества, които цени най-много у другите; за Вдигналата юмрук това бе честността. Тя не престана да мисли за Танцуващия с вълци и когато следобедът преваляше, мислите и приеха по-ясни очертания. Представи си го как се връща по залез. Представи си ги двамата заедно в беседката на другия ден.
Представи си и още нещо там край реката, където беше коленичила на брега и пълнеше стомна вода. Бяха заедно в беседката. Той разказваше за себе си, а тя го слушаше. Но бяха само двамата. Ритащата птица го нямаше.
6.
Още на другия ден мечтата и се сбъдна.
Тъкмо тримата се бяха настанили и започваха разговора, когато донесоха вестта, че група млади воини са заявили намерението си да предприемат поход срещу песните. Тъй като такова нещо не беше обсъждано предварително и въпросните младежи бяха неопитни, Десетте мечки бързо бе свикал съвет.
Повикаха Ритащата птица и изведнъж те се озоваха сами.
Тишината в беседката надвисна толкова тежко, че и двамата се изнервиха. И двамата искаха да говорят, но се чудеха какво и как да го кажат и това ги възпираше. Стояха безмълвни. Вдигналата юмрук реши как да започне, но закъсня. Той вече се обръщаше към нея стеснително, но твърдо с молбата:
— Искам да ми разкажеш нещо за себе си.
Извърна се, за да помисли. Все още и беше трудно да говори на английски. Костваше и голямо усилие, затова думите и бяха ясни, но накъсани.
— Ка… какво знаеш… искаш да знаеш? — заекна тя.
7.
Цялата сутрин тя му разправя за себе си, приковала вниманието на жадния да слуша Дънбар с разкази за времето, когато е била малка, за това как са я взели и за дългия и живот на индианка.
Щом се опиташе да завърши разказа си, той веднага и задаваше друг въпрос. Колкото и да искаше, не можеше сама да приключи разговора.
Попита я как е получила името си и тя му разказа как преди много години е дошла в селото. Спомените и за първите няколко месеца бяха неясни, но тя добре си спомняше деня, в който бе получила името си.
Не била осиновена официално от никого, нито пък била приета за член на племето. Само работела. Успешно изпълнявала възложените и задачи, вече не и давали само черна работа и научавала все повече и повече за това как се живее в откритата прерия. Но колкото повече работела, толкова по-непримирима била към робското си положение. А някои от жените безмилостно я тормозели.
Една сутрин пред колибата замахнала към най-злата от тях. Тъй като била млада и неопитна, тя изобщо не се надявала да я надвие. Но ударът и бил силен и добре премерен. Уцелила жената точно по брадата и тя се изтъркаляла долу в несвяст. За всеки случай обаче ритнала мъчителката си и се обърнала със стиснати юмруци към другите жени — едно крехко бяло момиченце, готово да посрещне всяка от тях.
Никой не излязъл насреща и. Само гледали. След няколко минути всички отново подхванали това, което вършели и оставили лошата жена да лежи там, където паднала.
Повече никой не закачал малкото бяло момиченце. Семейството, което се грижело за нея, проявило открито милостта си и пътят на приобщаването и към племето се разкрил пред нея. Оттогава носела името Вдигналата юмрук.
Докато разказваше случката, някаква особена топлота изпълни беседката. Лейтенант Дънбар пожела да узнае къде точно е ударила жената и без да се колебае, Вдигналата юмрук го удари лекичко по брадата. Той се втренчи в нея. Бавно обърна очи, притвори клепачи и падна на една страна. Това беше хубава шега и тя я продължи, като заклати леко ръката му, за да го свести.
От това между тях се породи още по-голяма непринуденост, но колкото и да беше приятна, тя малко разтревожи Вдигналата юмрук. Не и се искаше да и задава лични въпроси относно положението и като жена. Усещаше как тези въпроси неминуемо приближават и изведнъж стана разсеяна. Изнерви се и вече по-трудно разговаряше.