— Аз съм Танцуващия с вълци — провикна се високо той. — Танцуващия с вълци съм аз.
5.
Ритащата птица, Вятър в косите и неколцина други мъже седяха край огъня, когато той пристигна.
Шаманът се беше обезпокоил дотолкова, че изпрати малка групичка да потърси белия войник в четирите посоки. Не бяха вдигнали тревога. Всичко се вършеше тихо и кротко. Върнаха се без никакви новини и Ритащата птица реши да не мисли повече за това. Когато ставаше дума за неща, които не зависеха от него, той винаги се уповаваше на мъдростта на Великия дух.
Много повече обаче го разтревожи не изчезването на Танцуващия с вълци, а онова, което съзря в лицето и поведението на Вдигналата юмрук. При споменаването на името му, тя леко се притесни, сякаш криеше нещо. Но реши, че и това не е негова работа. Ако между тях се е случило нещо важно, щеше да го разбере, когато му дойде времето.
С облекчение видя жълтеникавото конче и неговия ездач да се приближават към огъня.
Дънбар се плъзна от гърба на Сиско и поздрави насядалите мъже на индиански. Те отвърнаха на поздрава му и зачакаха да видят дали ще каже нещо важно във връзка с изчезването си.
Дънбар стоеше пред тях като неканен гост, мачкаше поводите на Сиско в ръце и местеше поглед ту към един, ту към друг. За всички бе ясно, че усилено мисли.
След няколко секунди погледна открито Ритащата птица и шаманът си даде сметка, че никога не го е виждал толкова спокоен и уверен.
Тогава Дънбар се усмихна. Леко, доверчиво. И каза на безупречен индиански:
— Аз съм Танцуващия с вълци.
След което се обърна и поведе Сиско към реката да го напои до насита.
Глава XXIV
1.
На първия съвет, свикан от Десетте мечки, не стигнаха до решение, но в деня след завръщането на Дънбар се проведе друг и този път се съгласиха на солиден компромис.
Нямаше да тръгнат веднага, както искаха, младите воини, а след седмица, защото трябваше да се направят необходимите приготовления за похода срещу пеоните. Освен това решиха да включат и опитни воини.
Щеше да ги води Вятър в косите, а и Ритащата птица щеше да е с тях, за да им предава напътствията на Великия дух по съвсем практически въпроси — кое място е подходящо за лагер, кога е най-добре да нападнат, а също така и да тълкува някои непредвидени предзнаменования, които със сигурност щяха да се появят. Групата щеше да е малка, от двайсетина воини и по-скоро щяха да търсят плячка, отколкото отмъщение.
Имаше голям интерес към групичката, защото няколко млади воини за първи път щяха да тръгват на поход като пълноправни воини, а присъствието и на такива видни команчи като техните водачи предизвика достатъчно вълнение, та да обърка иначе спокойния ритъм на живота в лагера на Десетте мечки.
Ежедневието на Дънбар, и без това променено след онази странна нощ в древния каньон, също се обърка. Покрай всичко, което ставаше, срещите в беседката час по час се прекъсваха и след два дни ги преустановиха. Отвсякъде обсаждаха Ритащата птица с въпроси и той с радост отдаде цялото си внимание на приготовленията за похода. Вдигналата юмрук се радваше на настъпилата пауза, Танцуващия с вълци също. На него му беше ясно, че и коства доста усилия да бъде сдържана и ако не за друго, то поне за това се зарадва, когато престанаха да се срещат.
Подготовката го интересуваше и винаги придружаваше Ритащата птица, когато беше възможно. Изглежда шаманът беше във връзка с цялото село и Танцуващия с вълци с удоволствие участваше, макар и само като наблюдател. Той разбираше далеч не всичко от разговорите, но поне схващаше за какво става дума и вече така добре се оправяше с жестове, че в последните няколко дни преди похода, вече рядко викаха Вдигналата юмрук.
За предишния лейтенант Дънбар това беше първокласна школа. Той присъства на много съвети, на които с изключително внимание и такт се разпределяха задълженията на всеки член от бойната групичка. Като се опитваше да разчете между редовете онова, което виждаше, той разбра, че измежду многото забележителни качества на Ритащата птица най-ценното бе способността му да накара всеки един да се чувства почти незаменим в предстоящата експедиция. Танцуващия с вълци започна да прекарва доста време и с Вятър в косите. Тъй като Вятър в косите многократно се беше сражавал с пеоните, неговите разкази за срещите с тях бяха изключително ценни. Всъщност бяха жизненоважни за подготовката на по-младите от групата. В колибата на Вятър в косите, а и около нея се провеждаха неофициални уроци по бойно изкуство и след няколко дни Танцуващия с вълци се запали.