— За теб зная всичко, което желая — сряза го Девън, ала еротичните му слова събудиха непознато, неловко чувство в душата й. Усещаше как той излъчва магнетичен заряд и се зачуди дачи все още възнамерява да й налети.
Нямаше спор — Диабло бе привлекателен дявол, независимо от брадата. Беше смугъл като испанец: здравото му мускулесто тяло се движеше грациозно. Изглеждаше яко, макар да бе стройно и жилаво. Готовите за усмивка устни контрастираха на суровото строго изражение, някак не на място върху привлекателното му лице и не подхождаха на занаята му. Девън се съмняваше дали друг мъж прилича на него и мечтаеше да бъде на всяко друго място, но не и в заплашителната му компания. Възможността да попадне в прегръдките му я безпокоеше и плашеше.
Диабло надигна стройното си тяло от стола и с небрежна грациозност се приближи към Девън. Така силно желаеше да я люби, че просто изпитваше болка, но нямаше да го стори, освен ако тя не го подкани, а това изглеждаше малко вероятно. Седна до нея и тя моментално скочи от леглото и прилепи гръб към стената.
— Не ме докосвай!
— Красива си, милейди.
— А ти си дявол.
— Да. Дявол, който би дал душата си, за да открие рая в прегръдките ти.
— Ти си луд! — възкликна Девън, а решителният поглед на Диабло изпълваше душата й със страх. Беше се надявала, че няма да й се наложи да брани честа си, но Диабло се оказа прекалено настоятелен. Не виждаше друг изход.
Сребристосивите очи на Диабло светеха закачливо. Не си спомняше откога жена не му бе доставяла такава наслада. Знаеше, че нагазва в измамни води, но не можеше да устои. Възхищаваше се от духа на Девън и забележителната й смелост на човек, непривикнал с жестокостите на живота. Мислеше да открадне целувка — две, колкото да усети сладостта им, госпожицата сякаш не разбираше, че той всъщност си играе. Сепна се, когато с трепереща ръка Девън насочи дулото на пистолет към сърцето му.
— Казах ти да не се приближаваш — прошепна тя, а гласът й бе леко задъхан, независимо от усилията, които полагаше да остане спокойна.
— Съмнявам се, че си в състояние да убиеш човек, Девън — предизвика я Диабло и бавно се придвижи напред. — Освен това пистолетът не е зареден. Нали е онзи, който държа в сандъка?
— Аз го заредих — възрази девойката. — Да не ме смяташ за глупачка?
— Не, никак не си глупава, милейди. А сега — дай ми пистолета, преди да се нараниш. Имаш думата ми, че няма да ти посегна. Ще те оставим на брега, както ти обещах и то в същото състояние, в което беше, когато те отвлякох.
Девън гледаше Диабло изпълнена с подозрение.
— Не ти вярвам.
— Дай ми пистолета, Девън, — настоя Диабло, — преди някой да пострада.
Той протегна ръка с обърната нагоре длан.
— Няма — наклонената й глава даваше да се разбере, че думите на Диабло не са стигнали до нея.
В следващия миг Диабло направи движение, което за малко не се оказа фатално. Той се втурна напред, за да изтръгне оръжието от треперещата ръка на Девън. Силните му ръце обвиха крехката й талия, което предизвика неволна реакция на пръста върху спусъка. Дали Девън щеше да натисне спусъка, остана въпрос без значение, тъй като пистолетът гръмна в ръката й. Очите на Диабло се разшириха от изненада и болка, и той залитна назад, препъна се и падна, като удари глава в мраморния ръб на бюрото. Девън гледаше потресена как червеното петно върху бялата му риза се уголемява. Лежеше така неподвижен и блед в краката й, че тя се уплаши, че го е убила.
Вратата на каютата се отвори със замах и вътре влезе Акбар, следван по петите от Кайл. Девън разпозна огромния турчин — именно той бе прерязал въжето около врата на Диабло на бесилката, но не бе виждала Кайл — през цялото време помощник-капитанът бе на кораба. Кайл изгуби цвета на лицето си, потресен от гледката: Диабло лежеше неподвижен като мъртвец, а Девън — надвесена над него с все още димящ пистолет в ръка.
— Скъпа Майко, Богородице! — прошепна Кайл, неспособен да помръдне от обзелия го потрес. — Ти уби Диабло!
Яростен вик се изтръгна от гърдите на Акбар, с един замах той отмести Кайл и приклекна до проснатото тяло на Диабло. Обърна се към Девън — на лицето му бяха изписани бяс и омраза.
— Не… Не исках… — Девън преглътна мъчително. Гласът й замлъкна, защото си даде сметка, че каквото и да каже, то няма да повлияе на предания екипаж на Диабло. Ако той е мъртъв, скоро я очаква същата участ.
— Кайл! Диабло има нужда от теб — изръмжа Акбар и извади мъжа до него от вцепенението му.