— Не мога да ти стана съпруга, Уинстън. Казах ти го преди седмици.
— Няма значение, че си споделяла постелята на Кит, мила — увери я Уинстън великодушно. — Всичко това е минало. След като се венчаем, ще попътуваме по света година-две и скоро ще забравиш за съществуването на пирата. Баща ти ще е очарован, ако се върнем с дете.
— Изключено е да се венчаем с теб — опита се отново да обясни Девън. — По-точно, вече не мога да се оженя за никого. Вече съм…
— По дяволите, Девън. Проявявам такова търпение към теб, но ти си невъзможна. Ще видим дали няма да ти дойде ума в главата, след като прекараш известно време самичка. Може би най-после ще проумееш, че ти давам възможност да спасиш твърде разклатената си репутация. Винаги си ми харесвала, мила.
— Винаги си харесвал зестрата ми — поправи го Девън високомерно. — Малцина мъже са готови да пренебрегнат и женската недискретност, ако не става въпрос за пари. Знам, че си разорен, а сега и без титла никоя няма да те погледне. И не вярвам татко доброволно да е участвал в кроежите ти, освен ако не си го излъгал.
— Може и така да е — сви рамене Уинстън. — Съобщи ми, когато промениш решението си.
— Почакай! Не ме оставяй така. Жадна съм, гладна и… мръсна. Искам вана и храна.
— Нямам никакво намерение да те малтретирам, мила — увери я Уинстън хладно. — Наех жена от селото, за да се грижи за теб. Тя е глухоняма, но все някак си я накарах да разбере, че не си съвсем на себе си вследствие загубата на дете. Ще се грижи както трябва за теб, но нямата ти позволи да напуснеш тази стая, докато не се съгласиш да се омъжиш за мен.
След тези думи той изчезна.
Молбите й останаха нечути, вратата се затръшна в лицето й и бе заключена отвън.
— Дяволите да те вземат, Уинстън! — хълцаше Девън и удряше с юмруци по дървото, за да изкара поне част от яда си. — Та аз вече съм омъжена.
Мъртвата тишина и подсказа, че е прекалено късно за изповеди.
Скоро наетата от Уинстън жена отключи вратата и влезе, носеше кана с прясна вода и кърпи. Беше на средна възраст, висока, едра и яка, като човек привикнал цял живот да се труди усилено. Стегнатата й на кок посивяла коса само подчертаваше строгите черти на лицето й. Ала Девън не откри никаква жестокост в тъмните й очи. Жената огледа Девън внимателно и се захвана със задълженията си. Макар Уинстън да я предупреди, че прислужницата е няма, Девън искаше по някакъв начин установи контакт.
— Моля те, помогни ми — започна да увещава тя жената, преди да я отпрати. — Уинстън те е излъгал. Той ме държи насила.
Изражението на лицето й не се промени видимо, но Девън долови сянката на състрадание, която бързо изчезна — ясно, прислужницата помнеше добре задълженията си. Плащаха й щедро да се грижи за бедното обезумяло същество. Излезе припряно, за да приготви храната.
Следващите две седмици бяха убийствено отегчителни и през цялото време Девън кипеше от непримирим гняв. Опитите й да установи контакт с нямата прислужница се провалиха напълно, точно както и опитите й да разговаря с Уинстън. Той ще загуби напълно интерес към мен, щом разбере за брака ми и ще ме пусне, окуражаваше се тя.
Дните се нижеха мъчително, но дълбоко в сърцето си Девън много се тревожеше, че Кит претърсва цял Лондон, за да я открие. За кой ли път се питаше какво ли е станало между него и баща й, когато Кит се е появил и са му съобщили за отсъствието й. Струваше й се изключено баща й да мълчи, след като Кит му обясни всичко. Знаеше колко упорит човек е графът, но не и когато ставаше дума за доброто на дъщеря му. Какво ли точно му е наприказвал Уинстън?
През цялото време Девън много се тревожеше за бебето. Припомни си как Уинстън бе обстрелвал селището на Рай и колко невинни живота бе отнел без никакви угризения. Нервите й бяха опънати до крайност, всичките й опити да избяга бяха осуетявани от снажната прислужница, която бдеше над нея като ястреб. Най-после Уинстън се яви. Девън бе отвратена от вида му. Лицето му, с иначе правилни черти, определено подсказваше, че прекарва самотата си в поглъщане на твърде големи количества алкохол. Очите му бяха подпухнали и зачервени.
— Надявам се най-после да си се вразумила — започна той кисело. — Какво ти пречи да станеш моя съпруга — ще зарадваш не само мен, но и баща си. Ще предприемем дълго пътуване, ще си купиш нови дрехи, ще се храниш с най-отбраните ястия на континента. Какво ще кажеш, мила?
Отговорът на Девън не просто потресе Уинстън, той предизвика срутването на целия свят.
— И преди се опитах да ти кажа защо е невъзможно да се венчая за теб — започна тя привидно спокойна, макар да улавяше дивото биене на сърцето си. — Вече съм омъжена. С Кит сме съпрузи от месеци.